Полулярен е факта, че бракът може да донесе по-добро физическо и психическо здраве.

Но има и текст с  дребен шрифт, придружаващ този факт: Хората с нещастни бракове не получават тези придобивки. Всъщност техните деструктивни взаимоотношения могат да ги направят по-нездрави.

Взаимоотношенията процъфтяват, когато партньорите се доверяват взаимно и когато връзката се основава на честност, уважение, доброта, внимание и последователност при  разрешаването на конфликти (измежду многото други неща).

Взаимоотношенията се влошават, когато доверието и вярата се губят, което, за съжаление, се случва твърде често.

Психолога (третата страна в партньорските отношения) не е авторитетна фигура, която може да "направи" един от партньорите да разбере проблемите в общуването. По-скоро, консултантът действа като посредник, който помага на двойката да се научи на по-добра комуникация. Що се отнася до това дали консултирането наистина работи, това зависи само от един фактор:

Точно колко са отдадени и двамата партньори да поддържат брака жив, вместо да се опитват да се измъкнат от него. Мотивацията трябва да се търси там.

Една от честите причини за раздяла е охлаждането на отношенията между партньорите, отдалечаването им един от друг, когато съпрузите всъщност нямат какво повече да си кажат освен:

- „Здравей, как си?”

И двамата не изпитват желание да общуват, което постепенно ги отдалечава все повече един от друг и „отравя” тяхната връзка.

Съществуват различни сексуални проблеми в съвременния свят, които могат да предизвикат личностни и партньорски проблеми, но все още има много неизвестни фактори в зависимост от конкретните обстоятелства. Сексът е важна част от всяка успешна и здрава връзка, което означава, че проблемът в тази област може да има отрицателно въздействие върху други области на връзката, което пък може да доведе до евентуалния й разпад .

Хората са склонни да обвиняват другите за своите проблеми, неуспехи, незадоволителен живот и т.н. Обвиненията са близки до гнева, но те имат различен произход. Обвиняващите може да са зли (яростни, враждебни) или тъжни (скръбни, печални), но и в двата случая се опитват да вменят вина на някого или на нещо. Това поведение няма характер на самозащита, а преследва цели за самооправдаване, манипулация или шантаж (изнудване). Ако човек обвинява някой друг за провалите си, тогава може да приеме поражението и да не направи нищо за да подобри живота си. С помощта на манипулации и шантаж, човек може да застави когото и да било да извърши определена дейност или да се „разплати емоционално за греховете си“.

"Всички щастливи семейства си приличат. Всяко нещастно семейство е нещастно по своему."

Лев Толстой

Кризите съпровождат неизбежно партньорските отношения. Възможността да се премине през тях по зрял и мъдър начин е въпрос на нагласа и осмисляне на опита, които те носят. С помощта на терапевта семейството и партньорите ще успеят да овладеят и трансформират негативните емоции. Ще продължат с научените уроци, за да изградят една автентична основа за бъдещите си преживявания и емоции.

Ревността е изключително болезнено чувство, което понякога буквално отравя най-прекрасните отношения. Тя може да се прояви в лека форма, например в раздразнение и обида, когато любим човек е показал внимание на някой друг, но може да доведе и до постоянни вътрешни терзания, повишена подозрителност, скандали и унижение, шпиониране и провокация, дори до налудни фантазии и до прилагане на насилие. Тревожността, подозренията и гневът се заплитат от ревността в плътно кълбо. Ревността съдържа в себе си изобилие от обвинения и обиди.

След опустошителното откритие на изневяра, интензивните емоции и периодичните кризи са норма. Добрата новина обаче е, че по-голямата част от връзките не само надживяват изневярата, но брачните и семейните терапевти са забелязали, че много бракове могат да станат по-силни и по-интимни след терапията на двойките.

Повечето хора, които веднъж са били женени, правят и повторен опит, ако първият е бил неуспешен. Но често очакванията им за щастие не се оправдават. И обикновено тогава до развод се стига за много по-кратко време, отколкото при първия брак. Донякъде за това са виновни заблудите, които храним.

"Колебание в настроението" често е неправилно използван термини. Нерядко говорим за емоционалните от нас като че ли имат чести колебания в настроението, когато истината е, че техните емоции са напълно нормални реакции към събитията от живота.

Взаимоотношенията и общуването са “тъканта” на човешкото всекидневие. В общуването възникват много от въпросите, които животът поставя за решаване пред личността. Създаването на семейство, влошаване на колегиалните/приятелските отношения или семейни конфликти – всички тези проблемни ситуации изискват внимание и специално отношение за да може да се запази качеството на живот.

Според философа от 20-ти век Пол Тилих, ние често и откровено се сблъскваме с "основните притеснения“ в живота, включително самотата, страданието и търсенето на смисъл.

Трудностите, през който преминаваме в повечето случаи са свързани с избори, решения, промяна и приспособяването към нея

Самооценката е какво мислите и чувствате за себе си -  може да бъде положително, отрицателно или да се движи между двете. Отношението и възприятието на себе си обикновено диктува как живеете живота си и какви са решенията, които вземате, също така как виждате другите и как се възползвате от множеството житейски възможности.

Раздялата може да бъде изключително болезнена. Начина, по който преценяваме емоционалната й тежест би могло да зависи от редица фактори, като: продължителността на връзката, плановете, които всеки член на двойката е имал за бъдещето, степента на ангажираност в отношенията, колко щастлива е била връзката преди разпадането, дали единия от партньорите би предпочел да не се разделят, дали връзката завършва поради изневяра, някаква злоупотреба или други болезнени проблеми.

Загубата на близък може да събуди редица чувства от дълбока тъга до гняв, а процесът на адаптиране към загубата може драматично да варира от един човек на друг в зависимост от неговата емоционалност, вярвания, връзка с близкия и други фактори.

Какво е зависимостта? Всяко упование на другите може да се характеризира като форма на зависимост и всички хора са зависими от другите до известна степен. Някои нива на зависимост се считат за нормални в човешкото развитие, но тежката зависимост може да предизвика психологически проблеми.

Живеем в общество и време, които поставят огромна важност на външния вид. Това предполага, че повечето хора имат моменти, в които изпитват неудовлетвореност от телата си по един или друг начин.

Паническото разстройство е най-честото тревожно разстройство. Смята се, че трима от всеки 100 души развиват паническо разстройство в даден момент от живота си. Жените страдат около два пъти по-често от мъжете. Такова състояние може да възникне във всяка една възраст, но най-често началото е между 20 и 30-годишна възраст.

Паник атаките НЕ носят риск за живота на човек. 

Въпреки че милиони хора са преживели пристъпи на паника НЯМА нито един известен случай на починал човек или някой да е загубил разума си!

Тревожността е нормално състояние в определени ситуации. Когато, обаче, тя е продължителна, безпричинна и нарушава нормалния живот на индивида, вероятно се касае за генерализирано тревожно разстройство.

При  Пост Травматичното Стресово Разстройство  се наблюдават два различни, но смесващи се процеса: първия е излагане на травма и втория е последстващо разгръщане на специфична картина от симптоми, които се развиват след травмата. Все още не е установено дали съществуват характерни видове травматични събития и специфична степен на излагане на тях, които да са свързани със синдрома.

Фобиите са диагностицирани психични разстройства.

Фобията ( гр. phobos "страх", „ужас“) е вид тревожно разстройство, при което индивида изпитва патологичен, натраплив, ирационален и силен страх към специфичен обект, определена дейност или специално обстоятелство; страх, който се разпознава от самия индивид като ексцесивен и безпричинен, но когато този страх се превърне в натрапливо състояние и стане значим източник на разстройство, повлиявайки социалното функциониране, се приема за психично нарушение.

Депресията е сериозно медицинско състояние, което се свързва със симптоми като меланхолия, загуба на удоволствие, загуба на енергия, затруднена концентрация и мисли за самоубийство. Около 8 на сто от българите на възраст 18 и повече години страдат от различни форми на депресивни симптоми. По неофициални данни у нас около 1 милион българи страдат от различни форми на депресия.

Терминът, обсесивно-компулсивно разстройство (ОКР), се отнася към психичните нарушения, засягащи поведението. Хората, страдащи от ОКР, изпитват силна тревожност. ОКР включва обсесии и компулсии, които изискват отделяне на значително време, и пречат на ежедневните  дейности и засягат личните ценности.

През първите дни и седмици след раждането всяка нова майка преминава през различни емоции. Тя може да усети много прекрасни чувства, като радост и блаженство. Но тя също може да изпита и тъжни чувства. Тъжните чувства и плача, които следват раждането, са известни като "бейби блус"(baby blues). Това леко и бързо преминаващо състояние е често срещано и симптомите намаляват в рамките на една или две седмици. Този тип тъга често се приписва на драматичните хормонални промени след раждането.

Хората с хипохондрия имат страх от нараняване или заболяване, кoйто други могат да смятат за ирационален. Те могат например често да посещават лекар, или да се убедени, че имат сериозни недиагностицирани заболявания. В някои случаи индивидите дори проявяват психосоматични симптоми на база на тревожността си.

Всяко дете периодично преживява страх. В процеса на изследване на света и всичките произтичащи от това предизвикателства, тревогите се явяват неизбежна част от порастването. Според различни изследвания, над 40% от децата между 6 и 12 години изпитват множество страхове и тревоги: страх от тъмното, страх от изоставяне, страх от животни, от огън, от високи места, загуба на близък, дори страх от война.

Семейството има ключовата роля за развитието на детето и юношата. При идентифициране на проблеми след диагностика следва консултиране на родители по отношение на справяне с проблемното поведение у децата, както и продължаваща индивидуална работа с децата и юношите.

Тревожност при децата често се проявява, а тревожността като цяло е един от проблемите на съвременната психология, който напоследък се разглежда с особено внимание, съобразно трудните и постоянно променящи се социални условия, в които сме поставени в днешно време.

Детето може да изпитва затруднения да създава нови приятелства, да показва емоциите си, да отстоява себе си и да изразява желанията си. Независимо дали е от ревността към новия член на семейството, от промяната в средата или е постоянна тенденция, когато родителя усети неувереност в детето си, нежелание или притеснение в общуването, е препоръчително да се обърне внимание.

За разлика от възрастните, психиката на детето е все още в стадий на формиране и е свръхчувствителна към външни фактори. 

Под нервност при децата се има предвид повишена реакция на нервната система към незначителни вътрешни и външни символи.