Депресия

Депресията е често срещано медицинско състояние, което се свързва с широк кръг от емоционални и физически симптоми, които имат голямо влияние върху ежедневието на пациента. Характеризира с чувство на дълбока скръб и липса на интерес към всяка дейност. Хората, страдащи от депресия губят контрол върху настроението и чувствата си и са отпаднали през по-голямата част от времето. Постоянното лошо настроение влияе върху функционалността и личния живот. В последствие хората с депресия могат да изпитат трудности да се задържат на работа, да продължат образованието си, и/или да поддържат семеен живот и социални контакти. Тя може да продължи седмици, месеци или години. Хората, които са депресирани рядко се чувстват добре без лечение.

Депресията може да засегне всеки, но множество социални и биологични фактори повишават риска от развитие на заболяването. Допълнително стресиращи преживявания като болест, безработица или смърт на близък човек могат да отключат това състояние при някои хора...

Симптоми
Депресията засяга хората по различен начин, но е нещо повече от „понижено” настроение за кратък период от време.
При най-сериозните случаи депресията може да доведе до мисли за самоубийство и самонараняване.
Симптомите на депресия могат да се различават от човек на човек. Някои хора може да имат само няколко симптоми, докато други могат да имат много.

Симптомите могат да се променят с течение на времето и могат да включват:

Устойчиво чувство на тъга, безпокойство или празнота;

Безнадеждност;

Чувства на вина, безполезност или безпомощност; Изживявания за малоценност и неспособност, „в тежест“ за близките и околните;

Умора или загуба на енергия, при което дори и елементарни и ежедневни задачи и дейности стават непосилни. Неясни оплаквания от главоболие или други неврологични симптоми;

Тревожност или раздразнителност;

Проблеми със съня, безсъние, ранното събуждане или обратно, тежката сънливост. Кошмарни сънища в които честа е темата за смъртта. Сънища свързани с погребения или починали близки;

Загуба на интерес към хобита и други дейности;

Проблеми с концентрация, помнене или вземане на решения; Намалена мисловна; способност -често хората се усещат “ променени“ или „затъпяли“;

Упорити депресивни мисли, често натрапливи, за смъртта и смисъла на съществуването;

Загуба на психична енергия и интерес към секса;

Сексуални смущения – подтиснато либидо или ( при мъжете ) смущения в ерекцията.

Липса на удоволствени преживявания – дори нещата, които са носили удоволствия престават да са интересни;

Повече или по-малко от обикновено прием на храна;

Намаляване на теглото или загуба на тегло;

Мисли за смърт или самоубийство със или без опит за самоубийство;

Липса на инициативност и воля;

Физически симптоми, които не се поддават на стандартна диагноза и не отговарят на медицинско лечение;

Пристъпи на трудно овладима тревожност или паника.

При наличието на поне 5 от по-горе изброените симптоми може да се говори за депресивно състояние.

Статистика
Депресията е разпространена по целия свят сред хора от всички възрастови групи и социален произход, сред мъже и жени. Депресията обикновено се проявява за пръв път при хора на възраст 20-25 години.
Оценката за честотата варира в широк диапазон, но в повечето страни 8-12 % от населението страдат от депресия в някакъв период от живота си.
Световната Здравна Организация поставя депресията сред най-инвалидизиращите заболявания в света, като тежката депресия е оценена в същата инвалидизираща категория като терминалния стадий на рак. Депресията е болест с голяма тежест в страните, както със среден, така и с висок доход. Едно проучване е открило, че 65% от хората, страдащи от депресия са оценили състоянието си като тежко инвалидизиращо ги. Въпреки това, много хора с депресия остават нелекувани.

Диагноза
Много важно е хората, които проявяват симптоми на депресия да потърсят професионална помощ.
Депресията може да се диагностицира от лекар, който разпитва за симптомите, всекидневния живот и фамилната обремененост на пациента. Може да се наложи и преглед на физическото състояние, за да се изключи друго заболяване. След като се постави диагноза обикновено се предлага комбинирано лечение, включващо медикаменти, консултиране, социална подкрепа, упражнения и техники за самопомощ.
Подкрепата на приятелите или член от семейството също са много важна част от цялостното лечение. Най-близките на страдащите от депресия трябва да ги поощряват да потърсят помощ и да бъдат в тяхна подкрепа, когато това се случи.

Депресията е различна от тъгата или скръбта 

Смъртта на близък човек, загубата на работа или прекратяването на връзка са трудни емоционални преживявания за човек. Нормално е да се развият чувства на тъга или скръб в отговор на подобни ситуации. Тези, които преживяват загуба, често могат да се опишат като "депресирани".

Но скръбта не е същата като депресията. Процесът на скърбене е естествен и уникален за всеки индивид и има някои от характеристиките на депресията. Както скръбта, така и депресията могат да включват интензивна тъга и оттегляне от обичайните дейности. Но има и сериозни разлики:

- В скръбта, болезнени чувства връхлитат на вълни, често смесвани с хубави и мили спомени за човека, който сме загубили. При депресията, настроението е понижено през по-голямата част за период от две седмици.

- В скръбта самочувствието е почти непроменено. При сериозни депресивни състояния има често срещано усещане за безполезност и ненавист към себе си.

- За някои хора, смъртта на любим човек може да доведе до сериозна депресия. Загубата на работа , физическо нападение или тежко бедствие също  може да е причина за депресия. Когато скръбта и депресията се изживяват заедно, скръбта е по-тежка и продължава по-дълго от скръбта без депресия. Въпреки известното припокриване между скръбта и депресията, те са различни. Разграничаването между тях може да помогне на хората да получат помощта, подкрепата или лечението, от което се нуждаят.

Рискови фактори за депресия

Депресията може да засегне всеки - дори човек, който изглежда, че живее в идеални условия.

Няколко фактора могат да играят роля:

Биохимия: Депресията е вид разстройство, което някои смятат, че се инициира, когато балансът на невротрансмитерите в мозъка се наруши. Невротрансмитерите са химични посредници, които помагат на мозъка да комуникира с други части на тялото. Тези химикали помагат за регулиране на много физиологични функции.

Ниските нива на невротрансмитерите могат да увеличат вероятността от развитие на депресия, включително невротрансмитерите серотонин, норепинефрин, допамин.

Генетика: Наличие на член от семейството с депресия или разстройство на настроението може да увеличи риска от депресия. Американската Психиатрична Асоциация (APA) посочва, че ако един близнак е с диагноза депресия, другият близнак има 70 % вероятност да я развие.

Други психични заболявания, като алкохолизъм при член от семейството, също може да увеличи риска от депресия.

Въпреки това, депресията може да се появи при хора с липса на фамилна анамнеза за депресия, поради което някои учени смятат, че състоянието е комбинация от генетични фактори и житейски опит.

Личност: Хората с ниско самочувствие, тези, които постоянно гледат на себе си и света с песимизъм, индивиди, които са претоварени от стрес, са склонни към депресия.

Други психологични фактори, като перфекционизъм или чувствителност към загуба или отхвърляне, могат също да увеличат риска от депресия.

Депресията е по-често срещана при хора с хронични тревожни разстройства и гранично или отбягващо разстройство на личността.

Фактори на околната среда: Минало физическо, сексуално или емоционално насилие може да бъде рисков фактор за развитие на клинична депресия. Хората, които са били неглижирани или малтретирани като деца, имат висок риск за тежка депресия. Такива негативни преживявания могат и да причинят други психични разстройства.

Продължителната социална изолация и наличие на малко приятели или подкрепящи взаимоотношения е чест източник на депресия. Чувството на изолация и самота може да допринесе за епизод на депресия при хора, които са предразположени към разстройства на настроението.

Дори и щастливи събития, като раждане на бебе или започване на нова работа, може да увеличи риска от депресия. Други значими събития в живота, свързани с депресия, включват загуба на работа, покупка на дом, получаване на развод, преместване в ново населено място, пенсиониране.

Смъртта на човек със сигурност е значимо събитие. Високи нива на тъга са основна част от процеса на траур. Някои хора ще се почувстват по-добре в рамките на няколко месеца, но други изпитват по-сериозни, дългосрочни периоди на депресия. Тъгата или скръбта от смъртта или загубата на любим човек може да предизвика симптоми на тежка депресия. Ако симптомите на траур продължат повече от два месеца, потърсете специализирана помощ.

Изглежда, че депресията е с по-висока честота сред градските жители, отколкото при тези на село. В действителност, изследване показва, че депресията е два пъти по-честа сред градското население, отколкото сред тези, чието местоживеене е на село.

Как се лекува депресията?

Депресията е сред най-лечимите психични разстройства. Между 80% и 90% от хората с депресия в крайна сметка реагират добре на лечението. Почти всички пациенти получават известно облекчение от симптомите си.

Психотерапия: Психотерапията понякога се използва самостоятелно за лечение на лека депресия; за умерена до тежка депресия, психотерапията често се използва заедно с антидепресантни лекарства.

Психотерапията може да включва само пациента, но може да включи и други в процеса. Например, терапията със семейството или партньора, или пък груповата терапия, включваща хора със сходни заболявания.

В зависимост от тежестта на депресията, лечението може да отнеме няколко седмици или много по-дълго. В много случаи може да се направи значително подобрение в 10 до 15 сесии.