Детско-юношески поведенчески проблеми

Трудностите за повечето групи проблемни поведения често се дължат на определени черти, които могат да се обобщят в типология с наличие на акцент само на една черта,  а другите се тушират.

1-ви тип. Хипертимен тип-деца, които много трудно се подчиняват на изискванията на другите, не желаят помощ, много неустойчиви настроения и желания, бурни и афективни реакции при малки поводи. Няма устойчивост на поведението. Много висока честотност на девиантно поведение.

2- ри тип. Циклоиден или циклотимен- неустойчивост и бърза смяна на настроенията. Еуфория – депресия. Тази смяна няма точна причина.

3-ти тип. Лабилен- висока невротичност, нисък праг на фрустрация и т. н.

4-ти тип. Невротично-астеничен- хипохондрични деца, много често раздразнителни. Астеничността води до ниска работоспособност / в начална училищна възраст/. Много чувсвителни и постоянно търсят одобрението на другите.

5-ти тип. Сензитивен- необщителни, изолирани, мнителни, страхливи от малки, развиват фобии, недоверчиви с чувство за малоценност.

6-ти тип. Психостенен- от малки имат страхове, дискретни двигателни нарушения, несръчни, тромави. Постъпването в училище е много критичен период, който ги прави още по-тревожни / ситуативно/. Тревожността става по-късно личностна черта. Много лесно внушаеми и ги използват.

7-ми  тип. Шизоиден, Децата не обичат да контактуват с възрастни. Обичат да стоят сами- това е в детството, а не в пубертета. Превръщат се в” странните самотници ”.

8-ми тип. Епилептоиден. Прилепчиви деца, които не могат да развият самостоятелност. Агресивни, лесно избухливи. Жестокост към връстници. Много педантични. Склонни към лидерство и желание да подчинят другите.

9-ти тип. Хистероиден. Изразено желание за привличане на вниманието, като няма значение/ дали за възхищение или за съжаление. Фалшиви опити за самоубийство

10-ти тип. Неустойчив. Деца, които упорито се съпротивляват на изискванията на другите. Първите им прояви обикновено са още от постъпване в училище.

11-ти тип. Конформен. Безкрайно послушни, некритични, внушаеми, зависими от другите и лесно формират зависимост.

Тези типове рядко се срещат в чист вид.

Агресията също е основен мотив за проблемни поведенчески прояви. Част от изследователите обясняват агресията като начин за оцеляване. Оцеляват само силните, можещите. Според Фройд пък, агресията е резултат от фрустрацията, когато се блокират импулсите на ИД-а, като по-късно той смята, че агресията може да се заучи като поведение.

Деца, които са били пасивни като малки започват да реагират агресивно като контрапункт. Според Робинс, агресивните като деца и юноши хора, като възрастни демонстрират асоциални черти, зависимост от алкохол, дрога и др. Агресивността се трансформира в анти и асоциални действия. Агресията се приема като модел на поведение, а не като мотив.

Агресията в клиничен смисъл е всяко поведение, което причинява вреда или оскърбява другите, когато те не желаят това. Тя може да бъде: вербална, невербална, пряка и косвена.

В детска и юношеска възраст наличието на агресия често е в резултат на определени агресивни модели в семейството и медиите. Неуспяващите, имащи проблеми са обект на агресия от другите преуспяващите с цел изграждане оценката на Аза.

При подрастващите поведенческите проблеми могат да се наблюдават и в специфични реакции на отхвърляне (било то на храна, на игра или други предложения). Това явление може да се види в случай на промяна на мястото на пребиваване, или при деца, които са отнети от родителите им, изведени са рязко от обичайната среда, или от любимата компания. Същият симптом се проявява и в инфантилни юноши.

Понякога проблемното държане може да е друг начин (а именно чрез промяна на поведението), детето/юношата да иска да привлече вниманието на възрастните. В други случаи тийнейджъра може просто да се преструва, че има заболяване, за да съсредоточи вниманието върху себе си.

Също така появата на мащеха или втори баща може да повлияе на психиката на подрастващите. Детето може да покаже агресия към потенциалния "съперник“. По принцип, това поведение се развива в детството и ако не се ликвидира, а след това продължи и в юношеството може да придобие по-агресивна форма. Понякога първата проява на реакция се появява най-рано през пубертета и се демонстрира не само по отношение на семейството, но също така и по отношение на учители, преподаватели, възпитатели. 

Детските поведенчески проблеми могат да се видят и под формата на симулация или подражание. Всички родители са забелязвали как техните деца се опитват да им подражават, да копират действията им. В юношеството, децата започват да имитират повече и изявени, популярни личности. Най-често подражанието на  идола е продиктувано от масовата тенденция или влиянието на групата,  а не се избира индивидуално. Родител също може да бъде предмет на имитация, ако детето го вижда като успешен.

Децата, желаещи да станат спортисти например имитират спортни "звезди". Проблеми възникват, особено при деца с нестабилна психика, когато предмет на имитация става антисоциален "герой" - престъпник. Друга реакция на поведението на детето се изразява в негативната имитация. Когато един тийнейджър избира обратния начин на живот от този, с който  той се сблъсква. Има тийнейджъри, деца на богати родители,  които се припознават в принадженост към идеали, които възпитават негативни нагласи по отношение на ценене на материалните блага. Или пък детето може да е определило свои стриктни духовни морални принципи в случите когато мама или татко водят по-безотговорен начин на живот. 

Детското проблемно поведение в юношеството може да се проявява и като компенсация, когато детето се опитва да компенсира неуспехите си в определена област. Например, родителите може да наблюдават при физическото нездраво дете, на което се подиграват, превъзходство, силна фиксация в области, където се чувства уверено. В други случаи, едно дете, което не успява в училище, може да стане по-самонадеяно  и да се превърне в лидер в класа. Повече в юношеска възраст, отколкото в детството, се проявява свръхкомпенсационна реакция - форма на поведение, когато юношата се развива и постига успех в области, където не се очаква да има успехи. Например едно дете, което куца от детството усърдно започва да спортува. Но има ситуации, които не са толкова положителни. Например, когато един срамежлив и плах тийнейджър скача от втория етаж, само защото той е казал, че може да го направи. За възрастните такова поведение изглежда ужасяващо и плашещо, но в очите на детето, че това е начин да докаже своите способности.