Пост-травматично стресово разстройство

Разстройството включва три групи симптоми: натрапчиви спомени, социално отдръпване заедно с психична скованост и свръхвъзбудимост. Наблюдава се и тревожност, нестабилност на автономната нервна система, емоционално вцепеняване и повторно преживяване на травматичния случай след телесно или емоционално напрежение, надхвърлящо обхвата на това, което може логично да се очаква и е травматично за повечето хора.

Въпреки, че посттравматичните синдроми са описвани от векове насам в различни форми, като диагноза се появява за пръв път в психиатричната диагностична номенклатура през 1980 г. в третото издание на Diagnostic and Statistical Manual of Mental Disorders (DSM-III)(1).

Фактори определящи диагностичния подход:

1. От определящо значение е пациентът да е бил изложен на крайно напрежение или травматичен случай, на което той/тя да е реагирал/реагирала със страх, безпомощност или ужас.
2. В продължение най-малко на един месец след травматичното събитие да се наблюдават трите отделни типа симптоми.

- Повторното преживяване на събитието е свързано с нежелани припомняния на инцидента под формата на обезпокояващи образи, кошмари и връщания назад в миналото.

- Симптомите на избягване включват опити за избягване на всичко, което напомня случая, включително лица, места или дори мисли, свързани с инцидента.

- Симптомите на свръхвъзбуденост са свързани с физиологични прояви, като безсъние, раздразненост, нарушена концентрация, свръхреактивност на стимули и засилени реакции на сепване.

Това състояние възниква като закъснял отговор на стресогенно събитие или ситуация (краткотрайни или по-продължителни), които са с изключително застрашаваща или катастрофална природа и са в състояние да причинят дълбок дистрес у почти всеки човек. Към посттравматично стресово разстройство спада травматичната невроза.

Събития, които могат да доведат до поява на посттравматично стресово разстройство са тежки катастрофи или наранявания, получаване на животозастрашаваща медицинска диагноза, излагане на военни действия или природни бедствия; човек да бъде жертва на изнасилване, обир, нападение, отвличане или измъчване и други.

Рисковите фактори за развитие на такова разстройство включват времетраене на травматичното събитие, преживяване на голям брой травматични събития, лабилно емоционално състояние преди настъпване на травмиращото събитие, липса на подкрепа от близки и приятели. Освен изброените по-горе рискови фактори, деца, подрастващи, жени и индивиди с нарушена способност за учене или преживяващи домашно насилие, могат да бъдат изложени на по-голям риск от развитие на посттравматично стресово разстройство.

Най-характерният симптом за това разстройство е настойчиво, повтарящо се припомняне, възпроизвеждане, изживяване на травмата с внезапно оживяване на минали сцени, сънища, кошмари. Болният се стреми да избягва всичко, което би му напомнило за травмата. Ако все пак се появи повод за асоциация с преживяното, възможно е той да реагира с остър пристъп на агресия, страх или паника, които обикновено протичат драматично. Състоянието може да се съпровожда с вегетативни и афективни разстройства, както и със суицидни мисли.

 

Децата реагират ли по различен начин от възрастните?

Децата и тийнейджърите могат да реагират екстремно към  травмата, но симптомите им може да не са същите като при възрастните. При много малки деца (на възраст под 6 години) тези симптоми може да включват:

• Напикаване дори и след приучаване на тоалетна

• Невъзможност или забравяне да говорят

• Изиграване на стресогенното преживяване по време на игра

• Необичайно прилепване към родител или друг възрастен

По-големите деца и тийнейджъри са по-склонни да показват симптоми, подобни на тези, наблюдавани при възрастни. Те могат също така да развият деструктивно или неуважително поведение. По-големите деца и тийнейджъри могат да се чувстват виновни, че не са предотвратили наранявания или смъртни случаи. Те също могат да имат мисли за отмъщение.

Някои устойчиви фактори, които могат да намалят риска от PTSD:

• Търсенето на подкрепа от други хора, като приятели и семейство
• Намиране на група за подкрепа след травматично събитие
• Научаване да се чувстваш добре за собствените си действия пред лицето на опасността
• Създаване на стратегия за справяне или начин за преодоляване на лошото събитие и поучаване от него
• Способността да действаш и да реагираш ефективно въпреки страха

Изследователите изучават важността на тези и други рискови и устойчиви фактори, включително генетиката и невробиологията. С повече изследвания, някой ден може да е възможно да се предвиди кой е вероятно да развие PTSD и съответно да се разработят методи за предотвратяването.

Лечение и терапии

Основното лечения за хора с ПТСР са психотерапия ( и евентуално включване на медикаменти при необходимост). Всеки е различен и ПТСР засяга хората по различен начин, така че лечението, което работи за един човек, може да не работи за друг. Важно е специалиста, който води терапията да е опитен и да открива механизмите, които спомагат за облекчаване на симптомите.

Ако някой с ПТСР е в постоянно травмираща среда, като например токсична връзка, придружена с насилие, трябва да се обърне внимание и на двата проблема. Други продължаващи проблеми могат да включват паническо разстройство, депресия, злоупотреба с вещества и суицидни желания.

Психотерапията може да се осъществи индивидуално или в група. Терапията обикновено продължава 6 до 12 седмици, но може да продължи по-дълго. Изследванията показват, че подкрепата от семейството и приятелите може е важна част от възстановяването.

Много видове психотерапия могат да помогнат на хората с ПТСР. Терапевтът може да комбинира различни подходи в зависимост от нуждите на всеки човек.

Някои форми на терапия може да включват: помощ за справяне и контролиране на страха, подкрепа за преосмисляне и разбиране на лошите спомени. Понякога хората помнят събитието по различен начин от това как се е случило. Възможно е да се почувства вина или срам за нещо, което е неуместно. Терапевтът помага на хората с ПТСР да гледат на това, което се е случило и са преживели по реалистичен начин.

Психотерапевтът учи и на ефикасни начини за реакция на плашещите събития, които задействат симптомите на ПТСР.