Удоволствието, а не дисциплината е ключът към изпълнението на задачите, които си поставяме всяка Нова Година.
Ако попитаме който и да е човек какво иска в живота има огромен шанс отговора да е "Искам да съм щастлив!". И ако зададем въпроса защо не е щастлив, обикновено с лекота се посочват причините на недоволство и повод за неудоволетвореност: твърде много работа, ниски доходи, липса на мотивация, недостатъчна почивка, нужда от близост и хармония и т.н.
С наближаването на края на годината милиони хора започват с планираните задачи и цели за следващата година: повече спорт, по-малко работа, повече време за любимите, повече време в пътувания или сред природата...И въпреки всички обети и ентусиазъм в началото едва 8% от хората успяват да изпълнят обещаното към себе си.
Защо? Защото формирането на желаните навици е тежка работа.
Често създаваме лоши навици несъзнателно, но се изисква осъзнато усилие да ги променим или да изградим полезни такива. Трудно е да поддържаме тази съзнателна активност, защото често се отказваме от нещо, донесло ни комфорт или пък решаваме да покажем повече самодисциплина.
Накратко, прекратяването на нежелани и започването на нови положителни практики е трудно и често някак си неприятно.
Какво би се случило ако заменим "дисциплина" с повече "удоволствие" и превърнем развитието на характера в мотиватор?
Ако стремежа ви е да създадете нови желани навици тази година, би било най-удачно да изкарате на преден план щастието си, стремежа си към удоволствия, и способността си да създавате чудеса за да заздравите този нов навик.
Но нека първо уточним какво е и какво не е Щастието!
Щастието е в Практикуването, а не Преследването.
Често мислим за "щастието" като някаква форма на радостен възглас или вид удоволствие, идващо от моментната наслада. Това е част от философията на древния гръцки мислител Аристип - наричано още Хедонистично щастие - и предполага, че всеки човек търси толкова удоволствие колкото може да поеме и избягва болката доколкото може. Но този подход би могъл да бъде и доста хлъзгава повърхност: Пристрастяването във всичките му форми - от алкохола до прекомерното пазаруване, от хазарта до постоянното преглеждане на Фейсбук - са водени от допаминовия прилив, заливащ ни от тези океани на удоволствието.
Но има и друг вид щастие - идващо от дълбокото ни задоволство и пълноценност, наслада от всички аспекти на живота. Точно това щастие има отношение към създаването на новите навици. И въпреки, че тази наслада е по-устойчива от мимолетното удоволствие от ледения сладолед в горещ ден или от тръпката да шофираш новия си кабриолет, човек има и моменти, в който не се чувства добре. Тази концепция за щастието е свързана с определението на Аристотел в неговата "Никомахова Етика". За него удоволствието и забавлението следва да служат на идеалите ни и да ни дават сили за да можем да преследваме достойни идеали. Аристотел пише: "...Би било абсурдно ако усилията и страданията ни през целия ни живот целяха (единствено) това да се забавляваме...щастливия живот би следвало да е в синхрон с дободетелта, което предполага живот, изпълнен със смислени действия."
Ако спазването на диета или намаляването на времето пред екрана може и да не изглеждат като удоволствени преживявания в краткосрочен план, то в дългосрочна перспектива тези мерки допринасят за постигане на една важна цел - по-здрав и по-щастлив Аз! В този смисъл, нашата цел не бива да е преследването на щастието, а практикуването на щастие, за да развием един по-силен характер!
За да водим един пълноценен и удоволствен живот, можем да се вдъхновим от Аристотел и да погледнем на щастието като умение, което да развиваме или практика, която да научим и прилагаме. Практика, изтъкана от добродетелите и навиците на човека, който искате да бъдете.
Как работят навиците?
Човешкия мозък се задейства и управлява от позитивни и негативни стимули. Навиците се формират като се научаваме да разпознаваме и свързваме стимулите с наградата и да проявяваме определено поведение за да получим тази награда. Например, виждате храна, изяждате я и допамина ви кара да се чувствате добре. Проблемите идват когато сменяме подбудите за да получим същата награда. Можем да свържем храната с това да се чувстваме добре и да превърнем храненето при стрес в емоционална награда вместо на акт на задовляване на физическа нужда.
Когато поведението се превърне в навик, то става автоматично - не се замисляме преди да го правим. Това се случва, защото невралните пътеки в мозъка ни се променят. Когато искаме да се отървем от лош навик се фокусираме върху това да променим поведението си. Проблема е, че веднъж като трайно се е утвърдил навика в нас, имаме много малко съзнателен контрол върху действията си.
Да речем, че искате да прекарвате по-малко време в социалните медии ежедневно и да посветите повече време сутрин на четива, които са информативни и полезни за вас. И въпреки това, почти веднага след събуждането ръката ви несъзнателно се протяга към телефона, за да получи мозъка ви дозата си допамин от съобщенията, мейлите и статусите. Реагирайте, реагирайте, реагирайте. На някакво ниво този навик с телефона е удоволствен - и все пак не е градивен в смисъла на желанието ви да създадете един стойностен и пълноценен живот, който искате да водите.
За да възвърнете съзнателен контрол върху този навик (а и всеки друг неградивен такъв), следва да се приложи доза осъзнателно внимание (mindfulness). Това всъщност е способността да се префокусира вниманието от чистата форма на реакция на даден стимул към обостряне на осъзнатостта за мислите и чувствата когато се появяват. Чрез превключване на вниманието от тревожност към любопитство, може да се погледне на ситуацията и емоциите в по-обективна светлина. Така например, когато ръката ви се протегне към телефона, може да покажете осъзнатост към този импулс. Дори може да се учудите колко удивително биологически изтъкано същество сте. Може да почувствате как усещанията идват и се разсейват. Бавно, може да отстъпите от реактивните поведения и да потърсите по-добри начини да постигнете търсения резултат.
Но само опитването да се развие "осъзнат навик" не е достатъчно за да помогне на хората да елиминират нежеланите навици.
Развийте любопитството си. Разберете как ще помогне новия градивен навик да се превърнете в човека, който искате да бъдете, усетете задоволството от постигнатото. Опитайте се да старирате деня си не с преглед на телефона си, а с една кратка разходка - усетете как се свързвате със себе си и оставете въображението да ви отведе към новия желан Аз.
Вместо да се опитваме да регулираме действията си и да се ограничаваме, бихме могли съзнателно да се фокусираме върху това, което желаем - а именно - жизненост, автентична свързаност, усещане за пълноценност и постижения, и да открием други продуктивни поведения, които да доставят по-дълбока отплата. Или казано с други думи, за да имат устойчивост желаните навици, фокусирайте се върху това да обогатявате живота си, а не да се лишавате.
Фокусирайте се върху Наградата, а не върху Рутината.
И въпреки всичко бъдете внимателни. Не може просто така да елимирате един лош навик без да поемате риск. Първо изградете положителния навик - нова здрава основа и едва тогава може да започнете да преобразувате старите навици, които вече не ви служат.
Следващия път когато изпитате нуждата да се впуснете в стария навик, спрете и се замислете какво ви накара отново да реагирате по този начин. Според Чарлз Дъхиг, автор на "Силата на Навика", причините са пет вида: място, време от деня, определени хора, специфични емоции, или ритуали. Забележете в коя част на деня започва неудържимия апетит за сладко или кой провокира тревожното ви поведение. И тогава се замислете какво стои зад това? Дали не е просто възможността да се разходите до кафето и да се срещнете с колегите? Опитайте с други начини да задоволите тази нужда. Като се научаваме да идентифицираме подбудите си и доволствата, които търсим, можем да заменим лошите навици с положителни, които да постигат по по-добър начин целите ни.
Накратко - вместо да се борим с големите промени в живота, които често ни карат да се чувстваме все едно жертваме нещо или понасяме някаква свръхтрудност, нека да започнем с "бързите печалби". Да започнем да изграждаме добрите си навици с малки и лесни стъпки, така че да се чувстваме добре (или поне да не се чувстваме зле). Оправяйте си леглото сутрин, разходете се следобяд, вместо да хапвате сладко, опитайте с йога или медитация да се разтоварите от ежедневния стрес, вместо да разчитате на алкохола да разнесе тревогите ви.
И тогава кажете на себе си какво би ви донесъл този нов навик: ако тичате километър на ден, ще имате енергия да се справяте добре в работата, ще бъдете по-добър родител и партньор. В дългосрочен план може дори да започнете да се храните здравословно, да отлагате по-малко, да харчите по-малко и да спестявате, за да отидете на мечтаната ваканция. Виждате - навиците, точно като упражненията, може да изглеждате като малка промяна, но те имат силата да променят представата за Вас самия, да увеличат самочувствието Ви и да доведат до промени в целия Ви живот.
И така, вместо да зависите изцяло от волята си за да промените живота си, опитайте се да добавите малко любопитство, удоволствие и добродетел в дните си.
