Паническo разстройство

Паническo разстройство принадлежи към групата на тревожните разстройства, които са група от психични заболявания, при които водещ симптом е чувството за застрашеност. За разлика от страховите състояния, при които има определен обект, който предизвиква страх, за тревожните разстройства е характерено едно дифузно и неопределено усещане за заплаха, която е предполагаема и няма реален причинител. В основата на паническото разстройство, като част от голямата група на тревожните разстройства, стои повтарянето на пристъпи на паника – особено силна степен на тревожност, до степен на усещане за жизнена застрашеност (витален страх).

Сам по себе си страхът е нормална емоционална реакция, която от една страна сигнализира за някаква опасност, а от друга - катализира физиологични процеси в организма, които го подготвят и мобилизират за ответна реакция спрямо опасността.

Когато обаче страхът възниква извън контекста на сигнал за опасност и мобилизиране на индивида, например когато изпитваме пристъп на паника, без да има конкретна реална опасност, тогава говорим за болестен страх.

На първо място като личностна предразположеност може да се постави генетичната склонност към развитие на подобен тип разстройство. Особено важно е как са протекли ранните години от живота на индивида и наличието на преживяни стресови ситуации. При страдащите от паническо тревожно разстройство се наблюдава определена личностова характеристика с прояви на зависимост от околните, отбягване на проблемни ситуации, хистрионни черти (подобни на тези при хистерични личности).

Симптоматиката на паническото разстройство е богата и за нея е характерно пристъпното протичане. Водещо при паническия пристъп е усещането за особено интензивна тревожност. Страдащите са изплашени до степен на ужас, като за състоянието им няма налична рационална причина. Особено характерна е съпътстващата симптоматика от страна на вегетативната нервна система, съпроводена с телесни усещания: чувство за недостиг на въздух, стягане в гърдите, топка в стомаха, сърцебиене, тремор, учестено дишане, изпотяване, болка в сърдечната област, гадене, повръщане, световъртеж или усещане за нестабилност, подкосяване на краката, студени и топли вълни,  страх от "полудяване" или умиране и т.н. Те не са предизвикани от някакво телесно заболяване, но са плашещи и драматични, поради което пациентът има усещането, че всеки момент ще припадне, ще получи инфаркт или инсулт, ще умре или ще загуби контрол над себе си.

Пациентите преживяват усещане, че могат да загубят живота си и няма от къде да получат помощ.

Обикновено пристъпите на паника продължават няколко минути, по-рядко часове. Пациентите напълно осъзнават неоснователността на страховете си, но не могат да ги преодолеят. Те могат да започнат да посещават често спешни кабинети или да осъществяват медицински прегледи и изследвания, но се оказва, че липсват каквито и да било телесни заболявания, които да обяснят симптомите. Тогава става ясно, че те са психологично обусловени.

С времето пристъпите на паника зачестяват и пациентите започват да изпитват почти постоянно напрежение и тревожност в очакване на нова атака. Това може сериозно да разстрои ежедневните им дейности.

Понеже кризите се случват на съвсем произволни места - у дома, на улицата, в автобуса, на работното място, в магазина и т.н. - те започват да избягват тези ситуации или изискват да бъдат придружавани от близки и познати. Пациентите често остават неразбрани от околните, което допълнително ги натоварва. За човек, който не е преживявал пристъпи на паника е много трудно да разбере колко са мъчителни и е склонен да ги приеме като „признак на слабост” или „капризи”.

Когато това състояние се свърже със страх от попадане на публично място, където нямат близки, които да им помогнат, се оформя синдромът на съчетание на паническо разстройство с агорафобия. При тежките случаи на протичане, между пристъпите пациентите са тревожни и живеят с очакването на нов пристъп на паника.

Какво причинява паническо разстройство?

Причините за паническо разстройство не са ясно разбрани. Изследванията показват, че това разстройство може да има генетична предразположеност. Паническото разстройство е свързано и със значителни кризи на преходи, които се появяват в живота. Завършването на колежа, сключването на брак или появата на първото дете са преломни моменти в живота, които могат да създадат стрес и да доведат до развитие на паническо разстройство.

Счита се, че при пациентите с паническо разстройство е възможно да има и предразположение към нарушен баланс на определени биохимични системи, свързани с предаването на информация в специфични области на централната нервна система. Предаването на информация се осъществява с помощта на различни вещества, напр. серотонин, норадреналин и др. Счита се, че при нарушен баланс на тези системи може да възникне болестна тревожност или депресия.

Кой е изложен на риск от развитие на паническо разстройство?

Въпреки че причините за паническото разстройство не са добре разбрани, информацията показва, че някои групи са по-склонни да развият разстройството. По-специално, жените са два пъти по-склонни да развият състоянието на мъжете, според Националния институт по психично здраве.

Как се диагностицира паническото разстройство?

Ако имате симптоми на паническа атака, най-вероятно е да потърсите спешна медицинска помощ. Повечето хора, които преживяват паническа атака за първи път, смятат, че имат сърдечен удар. Докато сте в спешна помощ, спешното отделение ще извърши няколко теста, за да види дали симптомите Ви са причинени от сърдечен удар. Могат да Ви направят електрокардиограма (ЕКГ), за да проверят функционирането на сърцето. Ако не се открие спешност в симптоматиката, ще бъдете препратени за проследяване към личния си лекар.

Той може да проведе първичен психически здравен преглед и да ви попита за симптомите. Всички други медицински заболявания следва да бъдат изключени, преди Вашият лекар да направи диагноза паническо разстройство.

Как се лекува паническо разстройство?

Лечението на паническо разстройство се фокусира върху намаляването или елиминирането на симптомите. Това се постига чрез лечение с квалифициран терапевт - специалист и в някои редки случаи с лекарства. Терапията ви учи да промените мислите и действията си, за да разберете атаките си и да управлявате страха си.

Могат да се включват и няколко стъпки, които да предприемете вкъщи, за да намалите симптомите си. Например: поддържане на редовен график, редовни физически упражнения, набавяне на достатъчно сън, избягване на използването на големи количества стимуланти като кофеин

Каква е дългосрочната перспектива?

Паническото разстройство често е хронично (дългосрочно) състояние, което може да бъде трудно за лечение. Някои хора могат да имат периоди, когато нямат симптоми и периоди, когато симптомите им са доста интензивни. Повечето хора с паническо разстройство получат облекчаване и изчезване на симптомите чрез работа с психотерапевт.

Може ли да се предотврати паническо разстройство?

Най-вероятно няма възможност да се предотврати паническо разстройство. Може обаче да се работи в посока намаляване на симптомите, като се избягва алкохол и стимуланти като кофеин, както и всякакъв вид наркотични вещества.

Би било полезно да наблюдавате симптомите си след тежко емоционално събитие или криза. В случай, че забележите увеличено и притеснително ниво на безпокойство, или сте притеснени от житейски обстоятелства обсъдете с личния си лекар и при нужда направете консултация с психолог-терапевт.