Обезверяване/загуба на доверие

Повечето от нас са наясно кои са ситуациите, предизвикващи обезверяване, например откритието, че партньора е имал афера или е излъгал за нещо важно. Доверието може да бъде изгубено по едва доловими, но въпреки това разрушителни начини. Какво ще стане, ако партньорът ви твърди, че ще направи нещо и никога не изпълнява обещанието? Или пък ако е емоционално недостъпен за вас във време на трудност? Тези ситуации може да не разрушат доверието, но със сигурност могат да го застрашат.

В зависимост от ситуацията доверието може да бъде възстановено. Но процесът на изграждане (и възстановяването) на доверие не се случва просто. Това изисква значителна вътрешна работа от страна на двамата партньори.

Доверието в първата фаза на връзката  по-скоро се отдава, отколкото да се печели (обикновено това е периода в началото на връзката, когато има коктейл от хормони, подхранващи чисто физическото привличане, и е свързан с високи нива на импулсивност, страст и адреналинова възбуда от близостта). Във втория етап химическите вещества в организма ни са изчезнали и реалността на сложните партньорски взаимоотношения започва да става ясна и започват да се очертават грубите ръбове на връзката. Двойките на този етап може да имат вече преживявания, даващи усещане на съмнения, страх или разочарование, които разсейват ефекта на розовите очила. Черти и поведение, които са изглеждали очарователни преди това, могат да се превърнат в източници на раздразнение или досада. Психолозите са установили, че повечето конфликти и дразги, които се случват през първите две години от връзката, са резултат от това преживяване на разочарование. Взаимоотношенията не могат да оцелеят на този етап, ако партньорите не са активно ангажирани с постигането на доверие и вяра един към друг.

Доверието се изгражда чрез различни преживявания, при които партньорите демонстрират, че ценят другия, дават приоритет на нуждите и интересите на другия и работят за изграждането на интимност и отдаденост. Всеки търси доказателства, че може да разчита на партньора си, особено по време на емоционално значими моменти и, че ще получи грижи, за да се подсигури подкрепа.  Изграждането на доверие на този етап е свързано със загърбване на егоцентричните  интереси и с поддържане на партньорските приоритети и в ума, и в сърцето. Когато това се случи, всеки партньор е с усещането за справедливост и реципрочност във взаимоотношенията. Доверието не може да бъде постигнато ако партньорите се опитват да постигат единствено своя собствен интерес. В конфликтни взаимоотношения, несъобразяването с партньора не само създава безпокойство, но също така разрушава доверието и сигурността в емоционалната връзка. Появяват се малки и големи различия и комуникацията за разрешаването на  конфликтите не е успешна. Тогава и двамата партньори започват да губят вяра в емоционалната наличност на партньора си.

Психологът би могъл да подпомогне двойката да създаде умения за управление на междуличностните конфликти, да се възстанови приятелството и емоционалната близост, да се засили доверието и ангажираността чрез изграждане на партньорска връзка, основана на съпричастност, поддържане на взаимно уважение и грижа.

И двамата партньори трябва да се научат да се обичат (и да се доверяват) достатъчно, за да могат да се изградят отношенията на базата на самоуважение и лична неприкосновеност. Когато всеки от един от партньорите се ангажира в това да се отнася към себе си и към другия с любов и съчувствие, да се доверява автентично на нуждите си, тогава няма да навреди на себе си или на партньора си чрез лъжа или изневяра. Когато човек се вслушва правилно в себе си може да се изгради честна комуникация с открито сърце.