Повторен брак

Нашата оценка на случилото се с предишния ни брак е много важна. 

Често сме склонни да гледаме на провалите в някоя от сферите на живота ни като на доказателство, че „нещо куца“ у нас като хора, че не носим нужния потенциал, за да се справим. И оттук се стига до опасното заключение – щом един път не успях, дали ще мога втория... 

Добър съвет е да се мисли за развода като за неуспех на конкретната връзка, а не като за липса на качества у дадена личност да бъде в съпружески отношения.

Анализирането на онова, което е довело до развода, ще ни помогне да осмислим грешките, които не бива да допускаме във втория брак.

Всеки, разбира се, реагира на случващото се спрямо своя личен опит, възпитание, познания и ред други субективни фактори. Но често околните възприемат различно това дали една жена или мъж встъпват в следващ брак след развод, или след като е овдовял/а. Повече подкрепа да започнат нови семейни отношения имат онези, чийто брак не е бил провален, а прекъснат от трагични обстоятелства. Не трябва да очакваме само мили пожелания и похвали, а да се научим да отстояваме спокойно и достойно правото си на щастие.

Практично е да се знае, че ако партньорите имат деца от предишни връзки, трудностите пред тях ще са повече. Брачният съюз автоматично вече не е между двама души, а между две семейства!

Понякога опитите не се изчерпват с първи и втори. Някои хора пристъпват към трети, четвърти брак... Според изследователи към подобно поведение са по-склонни импулсивните хора. Тези, които не се боят от промените, а по-скоро гледат на тях като на приятно разнообразие. Факт е обаче, че ако искате винаги нещо ново и непознато, трябва да си давате сметка за вашите особености, преди да встъпите в поредния брачен съюз. В крайна сметка съпружеските отношения не са низ от атракции и приключения, а и ангажименти и съблюдаване на определени правила, с които трябва да се примирите.

Пристъпването към повторен брак е предхождано от желанието да ухажваш и допускането да бъдеш ухажван, а то само по себе си говори за избавление от емоционалната привързаност към своя бивш съпруг/съпруга. Формирането на близки отношения означава за разведения родител началото на нов живот. Създаването на нови отношения помага да се придобие чувство за собствено достойнство и увереност в себе си.  Процеса на ухажване представлява преходно състояние между старото и новото, което възниква в резултат на повторния брак. Близостта и взаимното доверие, възникващи в стадия на ухажване, служи за основа за сключване на повторен брак.

Независимо, че се намират в стадий на ухажване, двойката може да очаква трудности.

На първо място, не съществуват определени правила за ухажване за разведени съпрузи.  Разведените, живели по-малко или повече в брачен съюз, често не знаят, как да се държат, усещайки неловкост при общуването с новия човек.

На второ място, самотните разведени могат да изпитват двойствени чувства, едновременно да се стремят към близост и да я избягват.  Те могат да изпитват потребност да форсират новата си връзка, но сковаващият ги страх от близост ги кара да увеличават дистанцията между тях.  Освен това, разведените са склонни да се опасяват (безпокоят), да не загубят отново независимостта си и се страхуват, да не се изложат на нови удари и страдания.

За съжаление, в много случаи още едно препятствие става детето (децата).  

Детето може да приеме страната на самотно живеещият родител, когато бъде уведомено за новите отношения (връзка). Не са малко случаите, при които тези отношения се възприемат от детето като проява на изневяра. Постоянният нов партньор не е изключено да започне да се намесва във възпитанието на детето.  Често този фактор може да доведе до проява у родителя на чувство за вина и по-късен отказ от новите отношения. 

Фактически при повторния брак съпрузите имат да преодоляват настоящи проблеми, а не такива, свързани с първия брак. Освен това, повторния брак носи със себе си белезите на първия.  Детето трябва да дели своите симпатии между старите и новите отношения и изпитва в смесеното семейство значителни трудности. За да се приспособят към новата ситуация, на членовете на смесеното семейство им трябва достатъчно време и пространство.

Сложните роли в смесеното семейство, водят често до специфични емоционални проблеми. 

Всички членове, включени в такова семейство влизат в него с чувство за вина и загуба. Така например, майката може да преживява чувство за вина във връзка със сключването на новия брак и потребността от разбирателство с детето на съпруга си, смекчавайки тяхната болка от загубата.  Баща, оставил дете от предишния брак, е склонен към изграждането на взаимоотношения с доведените от съпругата му син или дъщеря. И в двата случая родителите считат, че са длъжни да обичат чуждите деца като свои собствени, въпреки че тези чувства на втория родител невинаги са идентични със степента на привързаност на детето към него, те често водят до интензивни взаимоотношения и неудовлетвореност.

Повторният брак на родителят може да се съчетае с неяснота относно семейната принадлежност на детето.  Лоялността към кръвния родител може да се съчетае с неудовлетворено отношение към втората майка или баща.  Детето може да предположи, че липсата на любов към втория родител е обида към живеещият с тях майка  или баща.  Във всички случаи за детето е крайно важно да продължи да поддържа връзка с кръвния си родител, без той да се явява официален опекун.

Обикновено майката не възразява против възпитанието на нейното дете от втория баща. Идентичното отношение се открива и в бащата към втората майка на децата му. Въпреки това може да има неясноти по отношение на ролите на вторите родители.  Аналогични трудности възникват и пред децата. Приема ли детето, защо брат/сестра му има друга фамилия? Как детето би се справило с ролята на средния по възраст в смесеното семейство, ако в предишното си семейство той е бил най-големия?

Ролята на терапевта е да подпомага семейството и неговите членове, да насърчава към открита комуникацията, да държи границите открити и проницаеми. Да стимулира за укрепването на авторитета на втория баща или майка.  Също така да насърчава приятелски и добросърдечни отношения на децата и родителите в новото семейство.