Обиди, обвинения, конфликти и разочарования

Обидни думи, доказващи вина, често могат да се чуят между съпрузи и съпруги; укори от деца срещу родители от типа: „Ако ми бяхте купили пиано на времето...“; гръмки обвинения на родители срещу техните деца. Обвиненията могат да бъдат и „тихи“, чрез тъжен вид или сълзи, чрез състояние на депресия, самоизолация и болести и пр. По мащаб обвиненията могат да са по адрес на целия „този свят“ (страната, правителството, началниците, лица от друга националност (етнос), социална прослойка (класа) и пр.). Почти всички тези обвинения не преследват никаква практическа цел, тяхната цел е само една – психологическа. Обвинителят най-вече иска да оправдае себе си, да снеме от самия себе си отговорността, а след това да остави всичко така, както си е. Обвинителят би искал да промени чрез обвинението си другия, макар че дълбоко в себе си знае, че тази цел е недостижима.

Обвинението, като парадоксален стремеж да се получи любов.

Обвинителят осъзнава, че обвиненията му не помагат да спечели тази любов, а по-скоро я възпрепятстват, но проблемът му е в това, че той не вижда други средства за постигане на целта. Той би искал да накаже източника на любовта за нейната липса и същевременно от това възмездие да получи удовлетворение.

Обидата, като детско шантажно чувство.

Обидите са най-характерни за Детското Его-състояние. Обидата става удобен инструмент за влияние върху родителите, а при възрастните – за влияние върху другите хора, от които субектът иска да получи нещо, но не иска или не може да ги моли за това. Прякото изразяване на недоволство може да предизвика морално осъждане или ответна агресия, по тази причина обидата не се вербализира, но мълчанието я изразява. Докато обвиненията се отнасят често към миналото („Ако беше постъпил по друг начин, то …“), то обидата е насочена към получаване на девидент в бъдещето.

Обидата се отличава от обвинението още по своята пасивност и мълчаливост.

Обидата е сдържано обвинение!

Обидите обикновено се натрупват и се стоварват изведнъж върху главата на партньора, за да не може той да избяга от възмездието.

Обидите могат да се натрупва с години, за тях не трябва да се говори, защото „Той сам трябва да се досеща!“, но надеждата, че все някога обиденият ще обмени „камъните“ срещу „твърдата валута“ – любов и справедливост, не оставят на мира обиденият. Последният разбира се осъзнава, че неговите обиди и обвинения няма да му спечелят този „доход“, но той продължава да трупа напразни надежди. Той така фрустрира останалите, както те са фрустрирали него, подтискайки своето желание за любов, заменяйки го с хладнина, мълчание и обвинения.

Шантажните чувства се отличава с това, че те допринасят и тяхната цел е натрупване на „любимите“ за изнудвача преживявания. Тези емоции за него имат самостоятелна ценност и той предпочита да остане хронично обиден, без да знае други начини за получаване на това което иска. Точно както тъжният индивид не знае как да получи възможности за успех и радост.

 - В психологията разочарование е, когато изпитваме негативни чувства към друг човек или място, поради реална или въображаема преживяна несправедливост.

Основната причина да бъде толкова трудно да се избавим от чувствата на разочарование и обида е факта, че сме заобиколени от хора, които непрекъснато ни дават съвети какво да направим.

Ето някои от тях:

“Стъпи върху него”;

“Остави го да си отиде”;

“Забрави го” или пък…

“Това е вече в миналото”.

Ние приемаме тези сигнали за чиста монета и започваме да правим следното:

игнорираме разочарованието;

борим се с разочарованието;

заключваме разочарованието;

отричаме разочарованието;

забравяме разочарованието.

Но… нищо не се случва!

Единственият начин да се справим с нашите разочарования от миналото е да ги посрещнем лице в лице, да ги признаем, почувстваме и да се изцелим от тях.

Разбира се, това не става автоматично и е процес, а също ще изисква огромна доза фокус, посвещение и сила на волята.

Семейните конфликти са едни от най-разпространените форми на конфликтите. Според оценката на специалистите, конфликтите се срещат в 80-85% от семействата, а в останалите 15-20% възникват скандали по различни поводи.

Щастливите двойки се карат не по-малко от нещастните. Но при тях конфликтите не са продължителни, те не въвличат в конфликта странични хора. Освен това, след всеки скандал те се връщат към онова равнище на взаиморазбиране, което се явява нормално и изходно за тях. Това е подпомагано от принципите на сближаващото общуване.

В психологията под конфликт (от лат. conflictus- бой, сражение) се разбира двустранно отрицателно психическо състояние на двама или повече души, характеризиращо се със враждебност, негативизъм в отношенията, предизвикано от несъвместимостта на техните възгледи, интереси или потребности. Особеностите на конфликтите в семейството се изразяват в това, че психическото състояние на съпрузите може да премине в стресово, изказяващо психиката на човека; изострят се отрицателните преживявания в душевния свят на човека, може да настъпи състояние на опустошеност, при което настъпва безразличие към всичко. Kонфликтните семейни ситуации обикновено се свързват с противоположни интереси в семейството, с непостижими цели, с различаващите се ценности, противоречиви ролеви очаквания, със структурни неравенства, с недостиг на финансови средства и т.н.

Няма семейства без конфликти. А дори ако има, то те са обречени на изчезване. Конфликтите пораждат отговорност, решителност и неравнодушие - казва Дейвид Майърз. Според него, ако конфликтите бъдат осъзнати и разбрани, те ще могат да стимулират обновяването и подобряването на отношенията между хората. Когато няма конфликти, хората рядко осъзнават и решават своите проблеми.

Конфликтите са специфични на всяко равнище от развитието на семейството. Най-съществена роля има конфликтът в периода на формирането на семейството, когато съпрузите тъкмо започват да се приспособяват един към друг. Именно на този етап е важно да се определят начините и пътищата за разрешаване на конфликтните ситуации. На първия етап на развитието на семейството, когато се оформя ценностната система и се формира семейната микрокултура, важна роля играе функцията на свободното време. С раждането на детето се появяват нови проблеми, изискващи разрешаване; особено значение придобива възпитателната функция. Отношенията в семейството се променят и конфликтът преминава в следващ стадий, когато порасват децата и съпрузите се пенсионират.

Възникването на конфликтите е свързано и със стремежа на хората да задоволят едни или други потребности или да създадат условия за своето удовлетворение без зачитане на интересите на другия съпруг или член на семейството. Конфликтът винаги се предизвиква от някакъв сложен за съпрузите проблем.

Конфликтите в семейството могат да бъдат открити и скрити. Откритите конфликти приемат формата на караница, скандал, бой и т.н. Скритите конфликти нямат ярка въшна проява, те са вътрешно недоволство, но тяхното влияние върху съпружеските отношения се усеща не по-слабо от откритите конфликти.

Някои конфликти в семейството се разрешават по-лесно, отколкото други. Така конфликтите могат да бъдат лесно разрешими и трудно разрешими. При лесно разрешимите причината за конфликта може да бъде лесно установена и отстранена. При трудноразрешимите обаче, дори при изясняването на причината, конфликтът трудно се ликвидира, затова отношенията на съпрузите остават напрегнати. В такъв случай причината, довела до конфликт и нарушила взаимоотношенията, трябва да бъде отстранена колкото се може по-бързо.

Причините за семейните конфликти могат да бъдат най-различни. Различните автори правят опити да посочат най-важните причини за конфликтите в брака. Единият от тях е специалистът по въпроса за конфликтите С.М. Емелянов. Според него основните причини за семейни конфликти са седем, сред които са:

- Ограничение на свободата на активност, действия, самоизяви на членовете на семейството;

- Отклоняващото се поведение на единия или няколко члена на семейството (алкохолизъм, наркомания, игромания, и т.н.);

- Наличие на противоположни интереси, насочености, ограниченост на възможностите за удовлетворяване на потребностите на единия от членовете на семейството (от негова гледна точка);

- Изграден авторитарен тип взаимоотношения в семейството;

- Наличие на трудноразрешими материални проблеми;

- Авторитарна намеса на роднините в съпружеските отношения;

- Сексуална дисхармония на партньорите в брака и др.

Консултантите по въпросите на семейството и брака посочват и други причини, за конфликти, които не са споменати по-горе. Сред тях постоянно се срещат следните:

- Конфликти, свързани с изпълняваните роли в брака;

- Неспособност да се общува в брака или конфликти, свързани с лошата комуникация между партньорите;

- Потребителско отношение към любовта, егоизъм;

Разбира се, споменатите причини не изчерпват всички фактори за възникване на конфликти в семейството. Много често, основа за конфликти стават различните подходи към възпитанието на децата, ревността между съпрузите, придирчивостта им един към друг, изневярата в брака, низката самооценка на единия от съпрузите и т.н.

Има само един начин за разрешаване на семейните проблеми и конфликтните ситуации. Той е общуването на съпрузите, умение да разговарят помежду си и да се изслушват един друг. Зад стария конфликт, продължил много време и останал нерешен, често стои неспособността да се общува.