От мен се очаква да изслушвам, но не и да споделям. Аз съм пазителка на тайни. Аз съм човека, пред който вие сте уязвими и истински при всяка среща. В замяна на разкритията ви аз предлагам емпатия и инструменти за справяне, без да разкривам себе си. Вие си тръгвате от сесиите ни, чудейки се дали сте оставили следа в мен или дали мисля за вас. И когато пътищата ни се разделят, вие размишлявате дали продължавам да нося образа ви в съзнанието си.
ОК. Нека обърнем погледа си към важната част. Нашия танц е като пред замъглени огледала и аз сега ще се опитам да изясня картината. Няма да е изненада за никой ако обобщя, че вие сте наясно, че аз съм човешко създание. Нека вдигнем завесата! Когато разговаряме и вие разкривате пред мен мрачните си мисли, страховете си и конфликтите си, аз ги усещам и съм дълбоко и постоянно благодарна.
Вие често ми благодарите. След сесия. Докато работим или приключим срещите си. След като сме престанали да се виждаме. Но това, което усещам в сърцето си и думите, които искам да изрека са : „Не, аз ви благодаря“
Благодаря ви, че ми давате възможността да съм с вас докато вие сте слаби и уязвими. Като носители на човешкия дух, вие идвате когато се чувствате слаби. Взели сте решение, че живота трябва да се живее във всичките му цветове. След това, продължавате да се връщате за да разговаряме, за всичко, което ви кара да се чувствате сковани, изплашени или пък да виждате само в черно и бяло.
И въпреки, че бързо осъзнавате, че терапията понякога е като отрезвяващата болка от премръзване, че боли когато лекува, вие отново се връщате. Уязвими. Със своите рани. Топящи се като леда, който ви е сковал. Благодаря ви, че ми позволявате да съм до вас, докато вие се натоварвате с това сериозно и отговорно занимание.
Благодаря ви, че ми показвате твърдостта, силата и издръжливостта на човешкия дух. Повечето хора отиват на работа за да изтърпят осем-часов работен ден, взирайки се в екрана на компютъра си. А аз отивам на работа за да съм свидетел на истинската сила, която всеки човек на земята носи.
Всеки час, с всеки от вас , през целия ден, ми показва, че ние побеждаваме и воюваме по време на най – болезнените и изтощителните периоди от това пътуване, което наричаме живот. През някои от часовете победата е несигурна. Понякога часа с вас е по-скоро като бушуващ рев, но победата е винаги някъде там. Благодаря ви, че изпълвате дните с тези малки и големи ваши победи.
Благодаря ви, че ме научихте на толкова много. Уча се от всички вас всеки един ден. Винаги казвам, че чувствам, че аз се усъвършенствам през цялото време от мъдростта, която печеля от вас. В крайна сметка, вие сте най-големият експерт за себе си. Всеки път, когато се срещнем, вие споделяте прозренията и самопознанието, които сте събрали по време на собственото си пътуване с мен. С каквито и демони да се сблъскате (а те се крият в хранителни разстройства, в травмите, в ниската самооценка, в перфекционизма), вие ми довeрявате вашите мисли и опит, които сте събрали в битките по пътя си. Благодаря ви, че ме допуснахте до тази безценна мъдрост. Често вътрешно знаете много повече, отколкото си мислите.
Благодаря ви, че ми се доверявате да пазя надеждата, когато нещата станат мрачни. Понякога описвам работата си като „Пазител на надежда“. Често идвате при мен, когато нещата са най-тягостни и страшни. Това са моментите, когато ви е най-трудно да почувствате надежда за себе си. Знам. Така че аз пазя тази надежда за вас и вие ми го позволявате! Оставяте ме да се грижа за нея докато вървим напред заедно. С времето връщате надеждата си малко по малко. След това, цялата се завръща в живота ви. Честно казано, не е ли невероятно? Да бъдеш носител на надеждата? Не мога да намеря по-добра работа от тази. Вечно съм благодарна на вас и вашата надежда.
И така, картината в огледалото се изясни. Voilà! Вие знаете тайната на тайните, а тя е че съм неизмеримо благодарна, дълбоко в сърцето си, за възможността да извървя малка част от пътя с вас. За мен е голяма чест и това е тайна, която не мога да пазя в себе си.
С благодарност,
Паола
