Тревожност при деца

Въпреки голямото количество експериментални изследвания по този проблем, съществува недостатъчна определеност на понятието тревожност. Някои автори го отъждествяват със стреса или го считат за един от неговите видове.

В психологията страхът е целесъобразна емоционална реакция, която мобилизира за търсене на стратегии за спасение при реална опасност. Тревожността е емоция, която сигнализира възможна, очаквана, недиференцирана, неясна застрашеност. Това е една от нейните най-важни характеристики. Човешката способност за предвиждане на евентуалното бъдеще и обмисляне на всички възможни алтернативи се явява основата за появата на тревожността.

Какво е тревожност при децата?

Бързите промени, които настъпват независимо от нас в средата, в която живеем ни поставя непрекъснато пред нови ситуации и нови изисквания за адаптация. Тази непрекъсната надпредвара с времето за съвременния човек естествено повишава и неговата тревожност пред множеството алтернативи, между които трябва да вземе решение, за да се справи с динамичните условия. Тревожност при децата се поражда по подобни начини.

Тревожността може да бъде и безпредметна или да зависи от чисто субективни фактори, придобиващи значение в контекста на индивидуалния опит, от личностния смисъл, който индивидът им предава.

Тревожността се появява както при наличие на стресори, така и при отсъствие на условия за задоволяване на биологични или психосоциални потребности. 

Лесно може да се говори за тревожност при деца поради липси на условия или налични негативни фактори.

Тревожността при децата е състояние

Всичко казано до тук разглежда тревожността като състояние, а не като черта на личността на детето. За да има адекватно лечение на тревожни разстройства при деца, трябва да имаме предвид, че проблемът не е в детето.

Тревожността при децата се поражда рано и лесно

Фройд посочва като източници на тревожност ранните травматични събития в живота на децата, когато егото или умствените им способности, необходими за изразходване или ограничаване на инстиктивната енергия, не са напълно развити. Тези събития той подрежда в следната хронологична последователност: 

1. Липса на майка.

2. Наказания, които водят до страх от загубване на родителската любов;

Според Фройд в тези случаи детето може да реагира с тревожност. То може да започне да се страхува от собствените си инстинктивни желания и това да предизвика тревога у него.

Детска тревожност и връзката дете – майка

Съливан определя състоянието на детска тревожност като интерперсонална емоция, проявяваща се при фрустриране на връзката дете – майка. Тази емоция се свързва със загубата на сигурността и любовта, с усещане за безнадежност и безпомощност от страна на детето. Всичко това води до едно непрекъснато състояние на напрежение.

В теориите на бихевиористите тревожността се приема като реакция на някакъв непосредствено предхождащ стимул и се поддържа посредством подкрепляне на последствията. Това е така наречения близък стимул. Той може да е външен – като например предстоящ изпит или отхвърляне на значим друг, или вътрешен – себеобезценяване, въображаеми опасности и други.

Ако за човека е свойствено да се страхува от нещо, за детето още повече, предвид заобикалящият го огромен и непознат свят. Малкото може да се изплаши от неща, които за всеки възрастен са абсолютно безопасни. Като се има предвид, че страхът се явява наи-опасната eмоция, родители и възпитатели трябва да се обръщат с особено внимание и разбиране към детските страхове.

Причини за детски страхове и тревожност при децата

Първата и най-разбираема причина – конкретен случай, който е изплашил детето (ухапване от куче, засядане в асансьор). Такива страхове се поддават на корекция най-лесно. Но не при всички деца ухапани от куче се развива устойчив, забележим от околните страх.

Това зависи от особеностите в характера на детето (тревожност, мнителност, песимизъм, неувереност в себе си, зависимост от други хора и т. н.). А такива черти на характера могат да възникнат дори когато родителите сами плашат малчугана: „Ако не спиш – ще те вземе Баба-яга!“.

Най-разпространени са внушените страхове. Техният източник са възрастните (родители, баби, възпитатели), които не нарочно, реагират твърде емоционално, предупреждавайки детето за опасности, често те не обръщат внимание на тона и поведеднието си и не си дават сметка, че го плашат повече от самата ситуация. Опасна в такива моменти се явява реакцията на възрастните, в резултат на което детето възприема само втората част от фразата: „Не отивай там – ще паднеш„, „Не пипай – ще се изгориш". Детето все още не разбира, с какво това дейстие ще му навреди, но то вече чувства тревогата, и естествено у него възниква реакция на страх, която може да се закрепи и разпространи върху други подобни ситуации. Такива страхове могат да се фиксират за цял живот.

Като причина могат да се явят и разпространените страхове сред децата. Например, по-силно дете плаши другите с разни страшни истории.

Детска тревожност заради фантазии.  Честа причина за страх и детска тревожност е детската фантазия. Детето нерядко си измисля само предмети на страх. Много от нас в детството си изпитвахме страх от тъмното, когато пред погледа ни оживяваха чудовища и призраци, а от всеки ъгъл дебнеха страхотилища. Но всяко дете реагира различно на такива фантазии. Някои ги забравят веднага и се успокояват. А при други може да се стигне до непоправими последствия.

Чувство на страх може да се формира също от вътресемейни конфликти. Често децата си вменяват вина за конфликтите между родителите им или се боят да не се окажат причина за тях.

Нерядко и причина за страха стават взаимоотношенията с връстниците. Ако детския колектив не приема детето, обиждат го, не играят с него – то, естествено отказва да ходи на детска градина, тогава вероятността да се страхува да не бъде унижавано е много голяма.

Тревожността е нормално емоционално състояние, която всички ние сме опит­вали в определени моменти от живота си. Тя е тясно свързана със страха, който е друго естествено и необходимо чувство, от което всеки има опит. Страхувайки се в определени ситуации, ние се предпазваме от опасността.

Детската тревожност и външния свят

Всяко дете слуша и гледа по телевизията различни истории за пострадали от земетресения, наводнения, мълнии, урагани и става свидетел на страха и ужаса, които засегналите изпитват. Всички тези фактори генерират у него основателен страх, защото детето разбира, че това са лоши неща, от които човек страда и понякога заплаща с живота си. Страхът от природните бедствия може да се отнесе към т.нар. вечни страхове. Това е проблем, който засяга цялото човечество.

В повечето случаи децата нямат представа за опасностите, които ги заобикалят, до момента, в който нещо силно и необичайно ги накара да се стреснат. Това поражда силна тревожност у тях.

Тревожност при деца, дължаща се на страх от изоставяне

Децата се страхуват най-много от това да не ги разлюбят и изоставят родителите им. Джон Стайнбек драматично го описва в романа си „На изток от Рая”: ”За едно дете няма по-голям ужас от това да не го обичат, да го отблъснеш за него е пъкъла, от който трепери."

С отритването идва гневът и за отмъщение, че си бил отритнат, гневът ражда престъпление. Дете, на което отказват обичта към която се стреми, рита котката и прикрива тайната си вина. Друго открадва, дано златото го направи обичано, трето тръгва да покорява света. И винаги тази вина, отмъщението, и нова вина!”

Детето никога не трябва да бъде заплашвано с изоставяне! Нито на шега, нито в яда си не бива да го предупреждаваме, че ще го напуснем. Човек често дочува как някоя вбесена майка крещи на залисалото се по улицата или в супермаркета дете:” Ще те оставя, ако не дойдеш веднага.”

Подобна реплика поражда непрекъснато прокрадващ се страх от изоставяне. Тя разпалва огъня на въображението и детето си представя как ще го оставят само в света. По-добре да дръпнем детето за ръка, щом се шляе повече от позволеното, вместо да го заплашваме с думи. Семейно консултиране и терапия помага да се намерят проблеми между двойката, които може би пораждат също така напрежение, което се отразява в общуването към детето.

Някои деца се плашат, ако майка им не си е у дома, когато се върнат от училище-моментално се пробужда дремещата в тях тревога.

Когато живота ни застави да се разделим с малките си деца, то раздялата трябва да се предхожда от специална подготовка. На някои родители е трудно да съобщят, че ще отсъстват поради операция, ваканция или обществен ангажимент. Страхувайки се от реакцията на детето, те се измъкват през нощта или когато то е на училище, оставяйки бавачката или някой роднина да изяснява положението. Има и ситуации в които родителя и детето разиграват заминаването и то по-малко се страхува от отсъствието на родителите си.

Тревожност при децата, дължаща се на чувство за вина.

Волно и неволно родителите предизвикват чувство за вина у децата си. Вината подобно на солта е полезна съставка, придаваща вкус на живота, но тя никога не бива да се превръща в негово”основно ястие”. Има място за вина и укор, в случай че детето е нарушило правилата за социално и нравствено поведение. Когато обаче забранени за детето са отрицателните чувства или „непристойните” мисли, тогава то неизбежно ще изпитва прекалено много вина и тревога.

За да предпазят децата си от ненужното им претоварване с вина, родителите трябва да се отнасят към детските простъпки така, както добрият механик се отнася към повредената кола. Той не засрамва собственика, а посочва какво трябва да се направи. Не осъжда издаваните от колата шумове, тракания или поскърцвания, а ги използва за диагностични цели. Задава си въпроса:” Какъв е вероятният източник на повредата?”

Голяма утеха за децата е да знаят дълбоко в душата си, че са наистина свободни да мислят каквото си искат, без да се опасяват, че ще загубят любовта и одобрението на родителите си. Полезни са изказванията от сорта на:

„Ти мислиш по един начин, а аз – по друг. Имаме различни виждания по въпроса.

Родителите могат несъзнателно да предизвикат чувство за вина у децата с многословието и с излишните си обяснения. Това особено важи за „модерните” родители, които смятат, че дори когато въпросът е заплетен, а партньорите- незрели, трябва да имат съгласието им, за да могат да управляват.

Детска тревожност, дължаща се на отричане на автономията и статуса

Когато предпазват детето от занимания и задължения, които действително са по силите му, то реагира вътрешно с негодувание и гняв. Гневът на свой ред може да предизвика фантазии за отмъщение, които раждат или вина, или страх от ответната отплата. Резултатът в двата случая е един и същ-тревога.

Децата не усвояват уменията с безупречна сръчност. Нужно им е много време, за да завържат обувките си, да закопчаят палтото си, да обуят ботушите си, да развият капачката на буркана или да завъртят валчестата дръжка на вратата. Търпеливото изчакване и деликатното коментиране на трудността на задачата е най-добрата помощ, която можем да им окажем: ”Не е лесно човек да обуе тези ботуши.” „Капачката на този буркан се развива трудно.”

Подобни забележки са полезни за детето, независимо от това, дали усилията му ще завършат с успех, или с провал. Ако сполучи, то е удовлетворено, защото знае, че се е справило с трудното задължение. Ако не успее, му остава утехата, че родителите му са знаели, че задачата е трудна. И в двата случая детето усещасъчувствие и подкрепа, които създават по- голяма интимност между него и родителите му. То не счита себе си за некадърно само защото не се е справило с конкретната задача.

Много важно е живота на детето да не бъде ръководен от родителската потребност от експедитивност. Експедитивността е враг на детството. Тя може да спъне потенциалните му възможности, задушава интересите му и може да доведе до емоционален срив.

Тревожност при децата, дължаща се на неразбирателство между родителите.

Когато родителите воюват, децата изпитват трвога и вина. Тревога, защото домът им е в опасност. Вина поради действителната или въображаемата си роля в семейния раздор. Основателно или не, децата приемат, че те са причината за домашния конфликт.

Децата не остават неутрални в тази „гражданска война на духовете”, а заемат страната или на бащата, или на майката, което носи вредни последствия както за психосексуалното и м развитие, така и за развитието на характера им. Когато момчето отхвърли баща си или момичето – майка си, те остават без подходящ модел за идентификация.

Когато родителите са принудени да се съревновават за любовта на децата си, те често използват антипедагогически средства, каквито са подкупът, ласкателството, лъжата. Децата растат с разединено чувство за вярност и в постоянна двойственост.  Така децата се научават да манипулират другите, да интригантстват и да изнудват, да шпионират и да клюкарстват.

Тревожност при деца, дължаща се на ограничаване на физическата активност

Липсата на пространство за двигателн игри и занимания разстройва малките деца в много съвременни семейства. Тесните апартаменти и скъпите мебели налагат строга забрана върху катеренето, тичането и скачането. Обикновено ограниченията се появяват много рано в живота на детето; на пеленачето не разрешават да се изправя в количката, на прохождащото бебе- да се качва по стълби, на детето- да тича из дневната.

Ограничаваните по този начин деца натрупват в себе си напрежение, което поражда тревога. Решаването на проблема се съдържа в неговата формулировка. Малките деца трябва да изливат напрежението си във физическа активност. Те се нуждаят от пространство за тичане и от подходящи предметиза игра. Нуждаят се от стая или двор, който да дава възможност за буйни игри в обстановка на психологическа безопасност.

Детска тревожност, породена от среща със смъртта

За възрастните трагедията на смъртта се заключва в нейната необратимост. Смъртта – толкова категорична и вечна, е завършекът на всички надежди.

Ако за възрастните смъртта е загадка, то за децата тя е тайна, забулена в мистерия. Малкото дете не може да схване, че смъртта е неотменна, че нито родителите му, нито молитвите му могат да върнат обратно покойника.

Детето не бива да бъде лишавано от правото си да скърби и да тъгува. То трябва да бъде свободно да изпита печал, щом загуби същество, което е обичало. Човечността на детето се изостря и характерът му се облагородява, когато му се даде възможност да поплаче за края на един живот или на една обич.

Основното изискване е да не изключваме децата от неизбежните скърби и радости на семейния живот. Първото нещо, което трябва да направим, за да му помогнем да посрещне загубата, е да му позволим да изрази докрай своите чувства, страхове и фатазии. Споделянето на дълбоките преживявания със слушател, който не ще остане равнодушен към тях, носи успокоение и утеха.

Детето се чувства по-спокойно, щом фактите му се съобщават просто и откровено, придружени от нежна пегръдка и любящ поглед. Този подход дава резултат, когато самите родители са приели реалностите на живота и смъртта. Както при всички по-важни въпроси, так и в този случай нагласите са по-красноречиви от думите.

Силната тревожност може да е резултат и от прекалена взискателност и строгост от страна на родители и учители. 

Тогава всяка една оценка по-ниска от отличната се преживява от детето като драматично и травмиращо събитие. Самооценката му зависи от резултатите в училище и когато не получи максималната оценка, приравнява цялата ли личност с “провал”. В някои случаи тревожността може да се зароди в началното училище, когато детето изпитва по-големи затруднения при изграждането на умения за четене, писане, решаване на задачи или от проблеми със слуховата обработка на информацията.

Училището е предизвикателство. Освен контролните и изпитванията, срещата с разнообразни характери и поведения също е фактор за създаване на напрежение у детето. То трябва да се научи да намира подходящ подход за комуникация и справяне с тази палитра от хора и ситуации. В тези взаимоотношения детето получава и много обратни връзки, чувайки мнения, забележки и коментари за себе си. Необходимо е от една страна да се научи да различава деструктивната критика от конструктивната и от друга – да се учи от доброжелателната критика и да не обръща внимание на недоброжелателната (деструктивна) критика.

Тревожността в училище

Може да идва и от една несигурна, непредсказуема (понякога плашеща) среда у дома, когато има болен или зависим член на семейството, напрежение в отношенията между родителите т.н. Тогава детето пренася и в училище своите емоции и вътрешно състояние, което се отразява на представянето му в клас и това допълнително го изпълва с тревожност, срам и вина.

Тревожността може да ескалира! Ето какви са възможните ѝ прояви:

Генерализирана тревожност – тогава детето изпитва голямо напрежение и притеснение по отношение на много и различни неща. Може да се обобщи като страх от предстоящи трудни ситуации или от самата възможност нещо неприятно да се случи в бъдеще, т.е. страх от неясното, несигурно бъдеще, от непознатото и неизвестното. Перфекционизмът е често срещан сред децата и възрастните с генерализирана тревожност.

Обсесивно-компулсивно разстройство – при него детето се опитва да се справи със симпомите на тревожността като извършва ритуални действия (като изключително често повтаряне на някакви неща, натрапливо броене, спазване на някакъв ред в действията, логичен само за детето) с идеята, че извършването на тези ритуали го предпазва от опасността.

Социална тревожност – тревожност, която се активира най-вече при говорене пред класа или при запознанство с нови хора.

Тревожност при раздяла – страх от отделяне от човека, който се грижи за него, дори когато е за кратко. Тази тревожност се изразява в продължително усещане за разстроеност след раздяла, трудно успокояване и страх от загуба на близкия човек, докато го няма (свързан с всякакви представи за опасни ситуации).

Селективна тревожност – активира се само около конкретни хора и ситуации (като роднина, учител или съученик). Тези деца обикновено са много приказливи в други ситуации, но когато са около този, който ги притеснява, стават мълчаливи и проявяват поведение, което е много нетипично за тях. Важно е да се открие дали причината за тревожността е физически или психически тормоз от страна на другия човек.

Пост-травматично стресово разстройство – тогава тревожността е резултат от преживяна травма и се проявява в чести кошмари, безсъние, превъзбуденост и избягване на всичко, което би могло да напомни по някакъв начин за травматичното събитие.

Фобии или екстремни ирационални страхове от конкретно нещо или ситуация – страх от животни, височини, тъмнина и т.н.

Симптоми на тревожността

Възможно е родителите и учителите да не разберат, че детето страда от тревожност, ако нейната проява не е директна. Често физически оплаквания са свързани с повишено ниво на тревожност, но родителите и лекарите може да не открият веднага корена на проблема. Определени поведения, които изглеждат странни и нелогични, може също да са резултат от силна тревожност. Ето някои от симптомите:

- Отказ да ходи на училище или много болезнено изживяване на раздялата, когато родителят го остави в училище.

- Липса на концентрация, усещане, че не го “свърта” на едно място и хиперактивност

- Чести посещения до училищния лекар с оплакване от главоболие, болки в стомаха или гадене, без да е известна причината за появата им.

- Прекалена затвореност или прекалена приказливост (бързо, непрестанно и нервно говорене), когато е в училище.

- Проблеми с възприемането на информацията в час, с подготовката за контролни или невъзможност да покаже реалното ниво на знанията си по време на контролно и изпитване.

- Нежелание за поемане на инициатива в клас за каквото и да е, прекалена пасивност.

Начини за справяне с тревожността

За да бъде намерено най-доброто решение, на първо място е необходимо да бъде открита точната причина за възникването й. Важно е да се изгради доверие и топла емоционална връзка между възрастните и детето, за да може то спокойно да говори за всичко, което го тревожи.

Съвети към родителите: Най-важното, което възрастните трябва да направят в този случай, е да осигурят на детето усещане за успешност. Необходимо е то да бъде сравнявано единствено със самото себе си и да бъде хвалено само за едно: за подобряване на неговите собствени резултати. 

Съдействайте за повишаване на самооценката на своето дете, по-често му отправяйте похвали, но го правете така, че то да е наясно точно за какво ги получава. 

Не предявявайте към детето завишени изисквания. 

Демонстрирайте пред него модели на уверено поведение и бъдете във всичко достоен пример за него. Необходимо е тревогата на детето да се разбере и да се приеме, както и това, че то им пълното право да бъде тревожно. 

Да се помогне на детето да преодолее тревогата си, означава да се създадат условия, в които то няма да се страхува в такава степен. Ако детето се страхува да заспива в тъмното, нека заспива на светлината на лампата; ако се бои да попита за нещо случайните минувачи или непознати хора, попитайте заедно с него. По този начин вие ще му покажете как може да се справи и да реши ситуациите, които го тревожат. Правете нещата заедно с детето си, но не и вместо него. Можете да споделите с него собствената си тревога, но нека това да се случи, когато тя вече е отминала: притеснявах се и се страхувах, но успях да се справя, като направих това и това. 

Необходимо е да говорите с детето за промените, които му предстоят, да му разказвате какво го очаква в бъдеще. Отговорността не е източник на тревога, но е знание за границите на своите възможности. 

Ако не ви се отдаде да предразположите детето към разговор, но вие подозирате, че нещо го притеснява, поиграйте с него. Попитйте го от какво се страхуват неговите кукли и ли играчки? А как да им помогнем да преодолеят страховете си? 

Самите вие бъдетет по-оптимистични в нагласите си. Наблюдавайте изражението на лицето си. По-често се усмихвайте. Уверявайте детето си, че всичко ще бъде наред. Старайте се във всяка ситуация да търсите плюсовете, на принципа „няма зло без добро”. Например, грешките, допуснати на контролното, са безценен опит, ти разбра, върху какво трябва да наблегнеш, за да не ги допуснеш отново. 

Ако детето е напрегнато, предложете му релаксиращи упражнения: дълбоко вдишване, да се усмихне и да си представи нещо приятно. При посещение при заболекаря или преди контролно, например, може да си помисли за това как ще се чувства, когато всичко свърши, какво ще си купи за награда. 

Обичайте детето си. Отнасяйте се към него с необходимото търпение и внимание и всичко ще се подреди успешно!