Фобии

Когато човек има фобия, той често организира живота и ежедневието си така, че да избягва това, което смятат за опасно. Въображаемата заплаха е по-голяма от всяка действителна опасност, която може да бъде породена от причинителя на страх. Изпитва се силен дистрес при среща с източника на фобията. Това може попречи на нормалното функциониране и понякога води до паник атаки.

Няколко бързи факти за фобиите:

Фобиите са по-сериозни от обикновеното усещане за страх и не се ограничават до страхове, провокирани от специфични стимули.

Въпреки че хората са наясно, че тяхната фобия е ирационална, те не могат да контролират реакцията на страх.

Симптомите могат да включват потене, болки в областта на гърдите, усещане за „иглички“.

Много психолози и психиатри разделят фобиите на 3 основни категории:

Агорафобия – това е тревожно състояние, при което се преживяват немотивирани пристъпи на паника при пребиваване в места, където не е възможно бързо напускане или излизане, или не е възможно навременно получаване на помощ в случай на прилошаване или криза. Тези ситуации са разнообразни и могат да включват пътуване с транспортни средства, летене със самолет, пребиваване сред тълпа от хора, чакане на опашка, влизане в магазини, театри, киносалони и други обществени места. Хората с агорафобия имат повишен риск от паническо разстройство.

Социална фобия - едно от най-разпространените тревожни разстройства. То включва страх от излагане или унижение в ситуации, при които има оценяване от другите или очаквания за добро представяне. Идеята за събиране с много хора е ужасяваща за някой със социална фобия и е различно от нормалния срам и притеснение. Обикновено безпокойството е прекомерно за дадената ситуация и човек е наясно, че е такова / но децата със социална фобия, не си дават сметка за прекомерността на страха си./

Най-разпространената социална фобия е страхът от говорене пред публика. Всъщност, това е най-разпространената от всички фобии и засяга изпълнители, директори, лектори, хора, чиято работа изисква от тях да правят презентации, и ученици, които трябва да говорят пред класа си. Фобията от говорене пред публика, засяга голям процент от населението и е еднакво разпространена сред мъжете и жените.

Специфична фобия - страх от определен обект или действие - примерно страх от змии, от високо, от летене и др.

Специфичните фобии са известни като прости фобии, тъй като те могат да бъдат свързани с определена причина, която често не се среща в ежедневния живот на индивида, като змиите например. Поради това те не повлияват съществено върху ежедневния живот.

Социалното безпокойство и агорафобията са известни като комплексни фобии, тъй като основанията те да се отключат са по-малко разпознаваеми. Хората с комплексни фобии също могат да изпитват трудности в избягването на причините, тъй като това често означава страх напускане на къщата или пребиваване в голяма тълпа.

Фобията се диагностицира като разстройство, когато човек започне да организира живота си около това да избягва причината за страха си. Фобията е по-тежка от нормалната реакция на страх. Хората с фобия имат непреодолима нужда да избягват всичко, което предизвиква безпокойството им.

Симптоми

Хората с фобия могат да имат следните симптоми:

• усещане за неконтролируемо безпокойство при среща с източника на страх 
• усещане, че източникът на този страх трябва да се избягва на всяка цена
• невъзможност да се  функционира нормално при среща с  източника на страх
• признанието, че страхът е ирационален и преувеличен, в съчетание с невъзможността да се контролират чувствата
• вероятност да се изпитва чувство на паника и силна тревога, когато е изложен на обекта на фобия. Физическите ефекти на тези усещания могат да включват:
• изпотяване
• необичайно дишане
• ускорено сърцебиене
• треперене
• горещи вълни или студени вълни
• гръдни болки или стягане
• пеперуди в стомаха
• изтръпване и усещане за „бодлички“
• суха уста
• объркване и дезориентация
• гадене
• виене на свят
• главоболие

Усещането за безпокойство може да се постигне само чрез мислене за предмета на фобията. При по-малките деца родителите могат да наблюдават, че плачат, стават прилепнали или се опитват да се скрият зад краката на родителя. Те могат също да изпадат в епизоди на силен плач, за да покажат страданието си.

Причини

Необичайно е фобията да се развие след 30-годишна възраст и повечето започват в ранна детска възраст, в юношеските години или в млада възраст.

Те могат да бъдат причинени от стресиращо преживяване, страшна случка, или родител или близък с фобия, която детето може да "научи".

Специфични фобии:

Те обикновено се развиват преди възраст 4 - 8 години. В някои случаи това може да е резултат от травматично ранно преживяване. Един пример би бил клаустрофобията, развиваща се във времето, след като едно по-малко дете има неприятно преживяване в затворено пространство.

Фобии, които започват в детството, също могат да бъдат в следствие на наблюдение на реакции на член на семейството при среща с провокиращото фобийното състояние събитие/обект. Дете, чиято майка има арахнофобия, например, има много по-голяма вероятност да развие същата фобия.

Комплексни фобии:

Необходими са повече проучвания, за да се потвърди точно защо човек развива агорафобия или социална тревожност. Изследователите в момента смятат, че сложните фобии се дължат на комбинация от житейски опит, мозъчна химия и генетика.

Те също могат да бъдат еволюционно ехо от навиците на предшествениците ни, останали от време, през което откритите пространства и неизвестните хора по принцип представлявали далеч по-голяма заплаха за личната безопасност, отколкото в днешния свят.

Лечение

Фобиите са силно лечими и хората, които ги имат, почти винаги осъзнават своето разстройство. Това улеснява процеса на  диагностициране. Ако фобията не причинява сериозни проблеми, повечето хора смятат, че просто избягването на източника на страха им помага да останат под контрол. Много хора със специфични фобии не  търсят лечение, тъй като тези страхове често се управляват. Повечето фобии могат да бъдат излекувани с подходяща терапия. Няма един-единствен подход, който да е универсален и да работи за всеки човек с фобия. Лечението трябва да бъде съобразено с индивидуалното, за да може да работи.

Ако имате фобия, едно нещо, от което никога не трябва да се страхувате е да търсите помощ.