Семейни кризи

Семейните кризи могат да засягат както разширеното семейство , така и отделната съпружеска двойка.

Със сключването на брака започва етап, в течение на който пред младите съпрузи възникват ред от задачи, свързани с адаптацията им към семеен живот и приемане на новите си роли и обстоятелства.

В психологията се използва понятието – „нормативна криза“. Нормативни кризи означава, че двойката задължително трябва да преживее кризи, за да може да израсне. Ако не ги преживее когато му е време и проблемите се натрупват, след това ще се получи взрив и връзката може да се разпадне. Кризите означават, че партньорите трябва да се пренастроят, да променят отношенията си и да започнат да общуват по по-различен начин.

Нормативните кризи се свързват с приблизителна времева рамка и настъпването на определени събития в живота на двойката. Генерално те са:

Криза на първата година на брака – от изключителна важност и е определяща за по-нататъшното функциониране на семейството. По случващото се в този времеви период може да се съди за потенциалните качества на брака и може да се правят прогнози за нивото на стабилност на семейството. Като изключим ярката емоционална украса и романтизъм, характерен за младото семейство, този етап от семейния живот се явява един от най-сложните, за което говорят голямото количество разводи още в рамките на първата година. Проблемите в този стадий могат да се свържат със сложността на семейната адаптация и с трудностите за приемане на новите роли, като много често те се явяват като последица от невъзможността на младите хора да се откъснат от родителското си семейство.

Кризата, свързана с раждането на дете – свързана е с усвояване на съпружеско-родителските роли и приемане факта за появяване в семейството на нов член. Това обикновено е една от най-трудните (и, в същото време на радостните) моменти в живота на двойката, защото има абсолютно всичко от системата на семейната цялост. Но това води към промяна на начина на живот във всеки детайл. Появата на нов член в списъка на семейството създава затруднения и води към генерална промяна  в живота на партньорите - грижата за бебето, липсата на време един за друг, намаляване на интензитета на сексуалните отношения, отделяне на единия родител от активната му социална среда, умора, монотонност и нарастващо раздразнение. Всички тези фактори се акумулират и водят към криза.

Друга криза, свързана с деца - раждането на второ дете. На първо място, тежестта, която пада върху раменете на двойката се удвоява. Те трябва да се грижат за две деца -по-голямото и новороденото, а това, както е известно, освен , че носи много радост, е и доста уморително. И самите деца имат своя принос към тревогите: за първото дете често е сложно преживяването на "сваляне на монархията". Сега партньорската любов и отношения трябва да се съчетават с  всички грижи, от които децата се нуждаят. Семейството се изправя срещу нов тест, а родителите – трябва да разделят времето си между децата, партньорската си любов и внимание, което е голямо предизвикателство.

Включване на детето във външни социални структури – забавачка, детска градина, училище - това е също един вид семейна криза. Необходимо е всички заедно да се адаптират към новите условия, родителите трябва да помогнат на детето и да го контролират, а детето – да е добър ученик. Този период е тест както за родителите, така и за детето. Ако детето не се справя добре, това обикновено е сигнал, че в семейството се случва нещо не както трябва. В допълнение, това е първото напомняне, че един ден децата ще напуснат родителското гнездо. Всички тези фактори създават много напрегната атмосфера в семейството.

Един от етапите на семейния живот, кризата, която не е свързана с деца, това е кризата на монотонността. Двойката е заедно от дълго време, и някогашната страст бавно избледнява. Новите преживявания са малко и всеки от съпрузите копнее за тях. Животът би трябвало да е подреден и в релси - всички семейни отговорности са разпределени, баланса е намерен, децата са се адаптирали към новите си задължения и среда - но не! Стабилността и монотонността могат да дадат началото на нов етап в развитието на кризата на семейството, и пред партньорите седи задачата да се преодолее колективно неприязънта на рутина.

Кризата на юношеството на детето обикновено е криза за цялото семейство като цяло, тъй като подрастващия тийнейджър се нуждае от свобода и независимост, но в същото време е и гневен и конфликтен с родителите. Родителите, от своя страна, значително притеснени за растящото дете,  се опитват да го подкрепят в опитите му за постигане на независимостта си.

Кризата свързана със "синдрома на празното гнездо". Тя е свързана с факта, че пълнолетните деца напускат родителското семейство, съпрузите остават сами един с друг. И ако през времето на техния продължителен брак не са успели да си отделят време и да съхранят  пространството за интимност, след отделянето на детето те могат да очакват неприятна изненада, а именно да се окажат с партньор, който е отдалечен от тях. Това е една от най-тежките кризи , защото двойката осъзнава, че те нямат нищо общо вече, и са изгубили умението да се грижат за себе си като двойка. Въпреки, че намирането на общ език, общи занимания, изграждане на една нова свързаност не са невъзможни, но изискват отдаденост и от двете страни.

Криза при загуба на партньора – след загубата на партньора се усеща празнота, безизходица, безсилия и огромна доза тъга и самота. Подкрепата на семейството и приятелите, както и собствения ресурс би помогнал при излизането от тази житейска криза и приемането на този факт.

Семейните кризи са свързани с жизнения цикъл. Освен кризите, описани по-горе и настъпващи по естествен начин (наречени нормативни или хоризонтални кризи, тъй като протичат в много семейства и са свързани с етапите на жизнената дейност в едно семейство), съществуват и т.нар. вертикалните кризи. Те се определят от стресиращите акумулиращи се събития, степента на предсказуемост и продължителността на негативните емоционални въздействия -т.нар. стресори. В такъв случай говорим за изтощение и шокова криза. Конфликтите в семейството могат да бъдат от различен тип, например:

Съпружески конфликти, породени от външни стресори като : претоварване на работното място или отсъствие на трудова заетост, финансови проблеми и нищета, както и от вътрешни стресори като продължителна болест на единия от съпрузите, болест на детето или изоставане в психическото му развитие, безплодие и т.н

Конфликт между родители и деца. Като стресор, пораждащ конфликта се определя необходимостта от издръжка на децата, ригидност на семейните отношения, възрастови кризи на децата, личностен фактор.

Конфликт между роднини. В случая стресорът, пораждащ конфликта се явява авторитарната намеса на роднини.

Ценностни конфликти. Възникват при наличие на противоположни интереси и ценности.

Позиционни конфликти. Като стресори се определят: борбата за лидерство в семейството, незадоволени потребности от признание на значимостта на Аз-а на един от членовете на семейството.

Сексуални конфликти. Стресор, пораждащ конфликта се явява психосескуалната несъвместимост между съпрузите.

Емоционални конфликти. Пораждат се от стресори като: неудовлетворени потребности от положителни емоции като липса на ласки, внимание и разбиране от страна на единия член на семейството.

Домакинско-икономически конфликти. Стресори, пораждащи конфликта са : противоположни възгледи на съпрузите за водене на домакинството и участие на всеки от тях в него, както и на другите членове на семейството; тежко семейно положение на семейството.

Способността на семейството  да се противопостави на негативните въздействия и събития се определя от неговото единство и наличието на вътрешни и външни ресурси за реакция, борба и адаптация. Появата на неочаквана криза или неблагоприятни събития води до дисбаланс на семейната система и изисква адаптиране към новата реалност. В този психологически механизъм на адаптация, ефективно е отхвърлянето на предишните идеи и представи за идеалното семейство и замяната с нов идеал, близък до реалността. Процесът на активизиране на индивидуалната същност на семейството е условие за нормалното му развитие, ориентирана към бъдещето и предотвратяване на бъдещи отрицателни събития.