Ревност

Гневът обикновено е насочен към въображаем съперник, но тъй като той е недостъпен или самото проявление на гневът би опозорил ревнивеца, последният излива упреци и обвинения, правдоподобни или съвършенно нелепи подозрения спрямо този, чиято любов той цени. В резултат на непрекъснатите конфликти, скандали и подозрение, той започва да получава все по-малко любов и може дори да загуби това, което иска да спаси. Любимият човек започва да се чувства като обект, който искат да притежават с насилие и се възмущава от посегателството върху неговата свобода и суверенен вътрешен свят.

Той счита ревнивеца за собственик и тиранин и започва да води с него невидима война, която може да завърши с пълен разрив на отношенията.

Peвността винаги е свързана със страх, че някой друг ще получи повече внимание и благоразположение, че някой ще бъде предпочетен и ценен повече.

Причините за ревността не са изследвани в достатъчна дълбочина, но могат да бъдат представени няколко основни модела:

- Модел на ревността, като комплекс за непълноценност. 

Ревнивият човек по правило, не е сигурен в своята привлекателност и по тази причина той винаги е готов да предположи, че някой може да бъде признат за по-добър от него. Той се чувства неспособен да устои на конкуренцията и започва да създава във въображението си

някакви „признаци“, че другият е по-предпочитан от него. Това противоречи на факта, че той вече е бил предпочетен пред всички останали, но проблемът на ревнивеца е, че той не забелязва този факт или го обяснява по някакъв измамен начин.

Комплексът за непълноценност може да се основава на реални или въображаеми, настоящи или минали недостатъци на ревнивеца. Например, момиче в тийнейджърските си години е преживяла много тежко пъпчивото си лице и все още неоформената си фигура. Тя непрекъснато сравнила себе си с другите не в своя полза: сега всичко това било минало, но комплексът продължава да действа, въпреки факта, че тя е красива и дори се радва на успех с мъжете.

Мъжът може да се чувства недостатъчно успешен, привлекателен, остроумен, силен и т.н. Възможно е в детството други деца да са го дразнили, унижавали или физически тормозели, а родителите и учителите да са го отхвърляли и критикували. Възможно е той да е бил много хилав и често да е боледувал, да се е чувствал безпомощен в редица ситуации или да е бил изключително разглезен. Не е изключено да е изпитал кастрационен комплекс, страхувайки се от конкуренция на своя баща, а по-късно – от други, по-силни или успешни момчета.

- Модел на ревността, като резултат от родителски предписания.

Някои родители внушават на децата си недоверие към мъжете (по-рядко към жените), като ги предупреждават за „коварството и неверността“ на противоположния пол. С цел „профилактика“ някои родители са доста упорито мнителни и дават на дъщерите си съвети, които подготвят условия за активизиране на чувство за ревност. Например, бащата казва на дъщеря си: „Обичаш го толкова много, но как ще се почувстваш, ако го видиш хванал за ръка друга?“

- Модел на ревността, като пренос на детската ревност към актуалните отношения.

Ревността може да има свои източник на отношения на съперничество със сестра или брат. Когато детето счита, че неговата сестра (брат) е обичана или ценена повече от него и е преживявал чувство на безсилие да промени това състояние. Това е онзи детски период, през който ревнуващият е трупал гняв и обида, като е считал поведението на родителите си за несправедливо.

Тези чувства могат да останат неизразени (неотреагирани), без да намерят разумно решение. Когато актуалната жизнена ситуация донякъде прилича на този първичен проблем, старите чувства оживяват и се пренасят върху други хора. Те се проявяват с неадекватна сила, мотивът за тяхното проявление може да бъде незначителен, но субектът не осъзнава, че това е от миналото и не знае как да се справи с тях. Преносът винаги се познава по факта, че проявените чувства са очевидно неусместни, преувеличени, дори нелепи и абсолютно неудържими.

Модел на ревността, като проекция на собствените сексуални желания.

Ревността може да възникне и когато човек е с неудовлетворени сексуални желания, насочени към неговия партньор (или някой друг).

Поради това той счита, че партньорът му е точно толкова желан за всеки друг, колкото самият той има неудържими сексуални желания. Тази увереност обаче може да бъде предизвикана и от обратния факт, когато партньорът има по-силно изразени сексуални аспирации, а на ревнивецът му се струва, че е по-хладен с него. Тогава собствените желания се приписват на другите, а недостига на любов, което за ревнивецът е въображаем факт, се компенсира чрез връзка с други партньори. Неукротимата фантазия на ревнивия човек понякога води до развитието на истински заблуди.

Ревността сама по себе си е остра форма на авторитарност, способна да породи на свой ред нови разстройства: натрапливи мисли, свръхценни идеи, неконтролируема импулсивност и страстни изблици, безкрайни мълчаливи умувания и тн., което е във вреда на потърпевшия. Ревността винаги е признак на неуравновесеност на чувствата.

На всеки му е приятно да бъде ревнуван до известна степен – това е проява на внимание, грижа, присъствие на другия с мисъл и тяло…но това е до известна степен. Когато ревността се превърне в неконтролирана, болезнено компулсивна страст и агресия, присъстваща като постоянна характеристика на партньора ни, тогава обсебващата й сила и депресията стават очевидни. Тогава тя се превръща повече или в по-малка степен в болестно състояние. Поначало ревността е присъща на всички ни и играеща определено добра роля в приятелските и семейни отношения, поддържаща морала и единството в двойката, ако е в нормални граници е разбираема. Надхвърли ли ги обаче, тя се превръща в опасно бреме и тежък товар и за двамата.

Видове ревност:

Патологична ревност: Патологична ревност съществува и при двата пола. Това усещане обикновено не е постоянно. То е факт, когато случващи се събития се тълкуват погрешно от половинката ви. Обикновено след такъв изблик на ревност вашият партньор/ка дълбоко съжалява за това, че са е усъмнил във вас. В действителност има няколко елемента, които характеризират една патологична ревност: тя е хронична (и продължава в рамките на няколко години) и често се съпровожда от актове на агресия.

Екзистенциална ревност: Този вид ревност се наблюдава, когато вашата половинка, уж „на шега” се опитва чрез обикновени податливи въпроси да ви накара да кажете нещо, за което може да се хване, като доказателство за изневяра.

Психотична ревност: Тази форма обикновено се среща в параноични личности, характеризиращи се с недоверие, чувствителност, гордост и т.н. В тези случаи, ревността е истински тормоз и дори може да се превърне в насилие.

Независимо дали Вие страдате от пристъпи на ревност, които замъгляват автентичната радост от споделеността на връзката, или пък Вашия партньор демонстрира ревност към Вас, консултацията с терапевт би дала необходимата промяна на перспективата и нужния набор от инструменти и подходи, за да може да продължите да се радвате на здрави и хармонични отношения.

Има различни методи за работа с проблемите на ревността. Но основното е да се помогне на клиента да осъзнае истинските причини за своята ревност, да повиши увереността в себе си, да се укрепи чувството за собствено достойнство, да се намали емоционалната зависимост и доколкото ревността е гняв, то тя да се трансформира от енергия на гнева в енергия на развитието на онази част от личността, която я защитава.